Водещи експерти в областта на онкологията и неправителствени организации обявиха в понеделник създаването на Национален хъб на Европейската мисия за борба с рака. Целта му е да подпомага реализацията на политиките от Европейския антираков план, подобрявайки цялостния процес по диагностика и лечение на пациентите с онкологични заболявания.
Водещият онколог и председател на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) доц. Димитър Калев отчете, че до момента няма реални активности по Българския план за борба с рака. Освен това той обясни, че страната ни тръгва от доста по-ниска позиция спрямо другите страни в изпълнението на мерките от Европейския антираков план.
„България е единствената европейска страна, която няма раков регистър, няма скринингови програми, няма ръководства, основани на научни доказателства, няма разписани критерии за ефективност на диагностичните и терапевтични процедури и няма органи, които да следят и контролират тази ефективност. Няма разписан маршрут на онкологичния пациент и ефективни палиативни грижи“, посочи доц. Калев.
Той обясни, че цялостният път на един онкологичен пациент включва около 34 различни специалности, които в една организирана здравна система са строго подредени, финансирани и облечени в критерии за ефективност, които се следят от определени органи. „У нас пациентът се губи между отделните етапи. Той се депресира и отказва да следва този път и мигрира към чуждестранни лечебни заведения, където организацията е перфектна, обикновено Турция, Германия или Австрия. Българският пациент инстинктивно не вярва на българската онкология. И процентът на такива пациенти стремглаво нараства и аз съм много обезпокоен от това“, коментира доц. Калев.
Медицинският онколог д-р Ася Консулова заяви, че в България има изключително добри онколози и има добри места, на които се практикува качествена онкологична грижа, но това не е под формата на въведени стандарти, чието изпълнение да бъде проследявано.
„Първата стъпка е създаването на ракови центрове, които отговарят на около 300 критерия и качеството се проследява. Такъв начин на мислене и такава организация в България все още няма. На следващо ниво трябва да се създадат всеобхватни ракови центрове, покриващи специфични критерии във всяка една област: от превенция, скрининг, диагностика, лечение, времеви интервали на проследяване до грижата за семейството след като пациентът е починал. Всичко това трябва да отговаря на стандарти и качеството на тази грижа да може да бъде измерено и сравнено“, посочи д-р Консулова, началник на Клиниката по медицинска онкология в Специализираната болница по онкология в София.
Тя обясни, че в България има програми за профилактични изследвания, които са достъпни при общопрактикуващите лекари, но това не по същество не е скрининг.
„Провеждането на скрининг следва определени критерии и неговата ефективност се измерва на база брой участвали хора“, посочи тя. Д-р Консулова обърна внимание и на значението на продължаващо медицинско обучение и проследяване на бързо променящата се онкологична практика.
Мира Ганова, изпълнителен директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster Bulgaria), каза, че в момента медицинското познание за определена индикация се удвоява за 70 дни, докато през 2000 г. това е ставало за 3.5 години. „Можете да си представите огромния обем от информация, която трябва да бъде наваксвана бързо, за да могат да се взимат ефективни решения за лечението на пациентите“, посочи тя и допълни, че това налага внедряването на иновации в онкологичната грижа.
Инициативата за Български национален хъб на Мисията за борба с рака е ръководена съвместно от Съвместната онкологична национална мрежа (COНM), Център по европейски здравни политики и Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster), който е асоцииран член.
Източник: Заради липсата на ясен път и стандарти пациентите не вярват в българската онкология – Mediapool.bg
