На 18 Април, 2023 /вторник/ Българският клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster Bulgaria) взе участие във форума Pharmacy&Healthcare Digital Summit 2023, организиран от сп. Enterprise. Освен съдействие при организиране на програмата на събитието, Клъстерът допринесе и с ценни познания за сферата, чрез ключовото участие на Д-р Росен Димитров (председател на УС на Клъстера) като презентатор в първия панел и на Мира Ганова, PhD (изпълнителен директор на Клъстера) като модератор във втория панел на форума.
Първият панел на събитието разгледа теми, свързани със съвременните тенденции в сферата на фармацията и здравеопазването. Водещи експерти в сферата представиха статистически данни и проучвания, целящи онагледяване на развитието на сектора в контекста на нарастващите предизвикателства на нашето съвремие. Оказва се, че същите тези предизвикателства се явяват и стимула за създаването на иновативни решения и методи за оптимизиране на здравните процеси. Един такъв метод се явяват технологиите, позволяващи осъществяването на дигитална трансформация на сектора, което от своя страна води до облекчаване на специалистите в сферата и най-вече – осигуряване на максимално добра грижа за пациентите.
Д-р Димитров допринесе значително за утвърждаване на ползите от технологиите в сектора, чрез своята презентация, посветена на следващо поколение медицина, основана на доказателства. Той засегна темата за невижданата скорост, с която расте информацията в сферата на здравеопазването и как остарелите практики нямат капацитета за усвояване, преработване и качествено използване на тази информация. Поради това, той акцентира над важността от инвестиране не време и средства в развиването на потенциала на технологиите и в частност, на изкуствения интелект (AI), който играе ключова роля в обработката и анализа на данни, важни за разработка на нови лекарства, терапии, лечения, т.н.
„Представителите на фармацевтичния и здравния сектор трябва да продължат да инвестират в технологии и данни, защото те неминуемо подпомагат тяхната работа и по-важно – те подпомагат функционирането на здравната ни система като цяло, подпомагат медицинските специалисти, подпомагат това пациентите да имат достъп до възможно най-ефективната терапия, и то навреме,“ коментира Д-р Димитров.
Като допълнение към това свое послание към присъстващите, Д-р Димитров сподели че, използването на технологии в здравеопазването не бива да е изолирана самоцел на отделните заинтересовани страни в сектора, а по-скоро метод, служещ за ефективна колаборация и взаимосвързаност помежду им, с цел изграждане на екосистема сформирана около общата цел да се улесни предоставянето на максимално релевантни здравни решения.
„Фармацевтичната индустрия, здравните специалисти, медицинските университети, здравните власти, дигиталните здравни компании – всички те зависят едни от други за правилното насочване на потока на данните, с цел извличане на максимално полезна информация, способна да облекчи работата на всички заинтересовани страни в сектора в усилията им да предоставят най-добрата грижа за пациентите,“ сподели Д-р Димитров.
Като естествено продължение на темата зададена от Д-р Димитров, последва вторият дискусионен панел, воден от Мира Ганова. Дискусията засегна темата за екосистемите и развитието на ефективни дигитални решения, а в него взеха участие доц. Мария Димитрова от Фармацевтичния факултет на Медицинския университет-София, Ема Попова, Microsoft, Гергана Пенчева, Мениджър връзки с институциите и достъп до пазара, AstraZeneca Bulgaria, Атанас Симеонов, основател и собственик на Ocean Investments.
Участниците в дискусията насочиха вниманието на присъстващите към важността от задружното участие и сътрудничество на различните заинтересовани страни в здравния сектор за предоставяне на едно по-устойчиво и ефективно здравеопазване. Според тях, наличието на предвидима и устойчива здравна среда е пряко свързана със създаването на дългосрочна визия за развитие на сектора. Това е дълъг път на дигитализиране и осъвременяване на процесите в различните аспекти на здравна система – от обучението на бъдещите здравни кадри, през внедряването на дигитални решения за анализ на данни в диагностицирането на пациенти, до прилагане на „умни“ методи за лечение на пациенти, посредством съвременните технологии.
Според Гергана Пенчева, Мениджър Връзки с институциите и достъп до пазара АстраЗенека България, един от ключовите моменти за изграждане на една по-устойчива и предвидима здравна система се крие в превенцията и скрининга, които трябва да са сред приоритетните дейности както на здравните практици така и на политическата власт.
„Превенцията и скрининга следва да бъдат приоритет, тъй като прилагането им може да доведе до една по-устойчива и по-предвидима здравна система, имайки предвид фактори като застаряващото население и недостига на здравни кадри в България. В този контекст, дигиталните решения биха могли да допринесат много. Ако имаме ефективно и работещо дигитално досие например, както и връзка между болниците и споделена база от данни, бихме могли много лесно да установим кои пациенти са в рискови групи при дадени заболявания и да се направи скрининг с цел предотвратяване на развитието на заболяването,“ сподели Пенчева.
Доц. Мария Димитрова от Фармацевтичния факултет на Медицинския университет-София от своя страна добави, че освен за превенция и скрининг, прилагането на дигитални решения в обучението на бъдещи медицински кадри, с цел изграждане на дигитални компетенции, е от ключово значение за вземането на по-информирани решения, що за касае до лечението на българските пациенти.
„Обучението на младите медицински кадри трябва да бъде сред приоритетите на здравната ни система. В този си смисъл, дигитализацията на здравеопазването трябва да започне още от университетите, които трябва да създадат релевантна на съвременните здравни предизвикателства програма, включваща партньорство с различните заинтересовани страни в сектора,“ изтъкна Димитрова.
Ема Попова, директор Публичен сектор за Югоизточна Европа в “Майкрософт” се съгласи с Доц. Димитрова по отношение на нуждата от развиване на дигитални умения на здравните кадри. Освен това, Попова акцентира върху нуждата от дигитализация в контекста на „свързаността“ на здравните институции.
„Ние в България все още нямаме единна здравно-информационна система, която да позволи в една болница да се види историята на пациент, когато той е бил и в друга болница. Това е защото дигитализацията се възприема повече като разход отколкото инвестиция, което е напълно грешно възприятие,” заяви Попова.
Атанас Симеонов, основател и собственик на Ocean Investments, подкрепи Попова в твърдението, че дигитализацията на здравеопазването е инвестиция, а не разход, както бива възприемана по-често. Освен това, Симеонов акцентира върху това, че обединяващото звено на всички дейности, стратегии, и процеси в здравеопазването, е визията и конкретната цел на здравната система и отделните заинтересовани страни.
„Според мен, нещо което липсва за дигиталния здравен сектор в страната и здравеопазването като цяло е каква е целта. За да се постигне успех в една толкова сериозна тема като националното здравеопазване, трябва да има първо визия, второ – финансиране, и трето – кадри. Но първо е визията, защото ако няма визия не знаеш къде отиваш и това може да те доведе до нежелан изход,“ сподели Симеонов.
В заключение на дискусионният панел, посветена на изграждане на устойчива екосистема в контекста на дигиталния ни свят, Ганова отбеляза важността от взаимосвързаността на различните ключови заинтересовани страни.
„Не е случайно, че всички вие сте тук с нас, на това събитие, тъй като когато говорим за екосистема именно вие като фармацевтични компании, като академична сфера, като инвеститори и като технократи изграждате бъдещето на здравеопазването, посредством различни действия, които предприемате в контекста на здравеопазването,“ сподели Ганова.
