„Aко искаме да сме близо до по-добра медицина и по-добро здравеопазване утре, трябва да направим така че, клиничните изпитвания да се случват по-ефикасно днес.“
Мая Златанова е съосновател и CEO на FindMeCure – платформа, която помага на хора да получат достъп до иновативни лечения, подпомагайки ги в намирането и присъединяването в клинични изпитвания. През 2017 г. платформата е избрана да участва в един от най-големите акселаратори – Techstars London.
Златанова е родена в Бургас и е завършила Историческия факултет на Софийския университет. Тя е health tech предприемач с над десет години опит в сферата на клиничните изпитвания и B2B бизнесите. През 2018г., Златанова печели националната награда на CES Awards “Жена за пример,“ която се присъжда за високи постижения на жени предприемачи.
Какво ви подтикна да създадете FindMeCure?
Преди доста години, лично аз се сблъсках с проблема да търся клинично изпитване за близък човек и осъзнах колко трудоемък и тежък процес е това дори за човек като мен, който е от доста време в индустрията. Запитах се колко ли по-трудно би било за останалите хора и как може да им се помогне. Звездите се наредиха така че да отговорят на този мой въпрос. По-късно, на мое участие в академия за предприемачи – Singularity University, ми бе зададен въпроса „Как би помогнала на поне един милион души в света?“ Опитвайки се да отговоря на този въпрос, ми хрумна идеята, че ако има една дигитална платформа, която да дигитализира търсенето и присъединяването към клинични изпитвания, то това наистина ще помогне на поне един милион души. Така всъщност, се роди идеята за FindMeCure. Когато започнахме да работим по самата платформа на Find Me Cure, видяхме валидация от бройката пациенти, които се обръщаха към нас за помощ. Платформата я пуснахме през 2016 г. и я разработихме заедно с пациентите, разбирайки повече за техните нужди и с идеята, че е една безплатна услуга за тях.
Как дойде идеята за разрастване на компанията и раждането на TrialHub?
Успяхме да валидираме и разработим FindMeCure с помощта на нашите пациенти, буквално се учехме от тези, за които бяхме създали услугата, и процесът потръгна. Но, огромният проблем на индустрията свързан с набирането на пациенти в клиничните изпитвания, продължаваше да е голям фактор. За нас беше непонятно как така пациентите имат нужда и търсят клинични изпитвания, а от друга страна индустрията не може да намери пациенти. Тогава разбрахме, че нещо не работи както трябва. Включихме се към няколко проекта, в които екипът ни беше нает от компании, за да подпомогнем техните клинични изпитвания чрез набиране на пациенти. Точно тогава осъзнахме, че дори да подобрим информираността на пациентите за клинични изпитвания, това пак не решава проблема. Всъщност, истинският проблем е липсата на директна комуникация между индустрията и пациентите, което води до това те да говорят на различни езици и да имат различни очаквания. Нашият екип разбра, че трябва да подобри тази комуникация и решихме да помогнем на компаниите да предвидят кои са тези критерии и фактори, от които зависи дали техните клинични изпитвания са успешни или неуспешни. През 2019 започнахме да работим по тази идея и се роди нов продукт – TrialHub. Това е платформа, която е изцяло създадена за хора, които се занимават с планиране на клинични изпитвания. Платформата събира данни от хиляди места на едно място за целия свят, с целта да бъде мост между, индустрията, реалността и пациента.
Радвам се да кажа че от края на 2019 г., когато имахме първите потребители на тази платформа, досега, сме подкрепили планирането на над шест хиляди клинични изпитвания по цял свят. В процеса на работа, научихме адски много и благодарение на това подобрихме платформата. Сега дори работим по една нова трансформация. През годините останахме фокусирани върху клиентите и пациентите си, бъдейки те нашите северна звезда.
Какво е значението на клиничните изпитвания в здравеопазването на нашето бъдеще?
Клиничните изпитвания водят до всички тези иновации, за които мечтаем, те дават достъп до решения, които дори не са още на пазара. Разбира се, не трябва да забравяме – това е клинично изпитване, не е лечението. Но всичко тръгва от там – от това да разбереш, че дадена идея, има действителен принос за хората. Клинично изпитване се прави за всичко, което има медицински приложимост – лабораторни тестове, медицински устройства, лекарства, лечение, т.н., и ако те не са успешни, това води до блокиране на осъществяването на иновациите в реалния свят. Затова клиничните изпитвания са толкова близо до сърцето ми – защото ако искаме да сме близо до по-добра медицина и по-добро здравеопазване утре, трябва да направим така че, клиничните изпитвания да се случват по-ефикасно днес. Защото, клиничните изпитвания са като филтър – колкото по-зле филтъра работи, толкова по-малко иновации стигат до нас.
А какво стимулира създаването на иновации в сферата на здравеопазването според вас?
Aз не харесвам особено думата „иновации“, защото последно време тя се използва за щяло и нещяло. Иновацията трябва да е инструмент, а не самоцел. По-скоро обичам да говоря за „job to be done”, за проблеми и начини за тяхното решение. В случая, пациентите не намират достатъчно информация за клинични изпитвания, а ако я намерят – не могат да я разберат. Този проблем има нужда от решение, било то иновация или не, важното е да работи. Това което не ми харесва, е да говорим за иновации, просто защото да сме „иновативни“ и „модерни“. В момента всъщност ние добавяме, бих казала, трансформация, вместо иновация, следвайки иновациите в пазара. Но тя идва, защото допринася за нашите клиенти и партньори, а не защото просто искаме да бъдем иновативни. Това което се случи с моите клиенти и партньори е, че ние се влюбихме в проблема. Не е толкова важно дали средството, с което ще го решим е иновативно – важното е да го решим.
Give first е основният принцип на вашата компания – каква е причината да е това и какво точно значи той за вас?
Това означава много за нас, защото give first (дай първи/о) описва всичко друго, в което ние вярваме, т.е. да не чакаш нещо да се случи, да не чакаш друг да помогне на другиго, а ти да си проактивния, ти да си първия, който ще направи жест, ти да си първия, който ще подкрепи другия без да очаква нещо в замяна. Дай, с идеята че ако ти даваш, най-малкото ти ще научиш и това ще те обогати по един или друг начин. Това е много важно правило в нашата компания, защото така се третираме вътре в екипа, така третираме нашие клиенти, така третираме нашите партньори, така третираме пациентите, които идват и ни търсят за помощ, така третираме и цялата индустрия.
Кой е най-интересният аспект в работата ви за вас? А най-предизвикателният?
В моята роля, най-хубавото е, че съм късметлийка да работя с уникален екип, който все повече привлича още уникални хора. Това е най-голямата благословия за мен – да съм човекът с по-умни от него хора в стаята, което за мен е буквално благословия. А предизвикателства – когато създаваш бизнес си е предизвикателство само по себе си. Няма най-голямо, те постоянно се променят. Всичко е предизвикателство – от това да навигираш кризи, пандемии, инвестиции, хора, собствените си предразсъдъци и ограничения. Може би последното е най-трудното наистина, защото за да може да расте компанията, основателят и екипът й трябва да растат с нея. Понякога стигаш до моменти, в които трябва да отидеш отвъд това което дори ти самият осъзнаваш. Тази битка със себе си определено е предизвикателство. Но не мога да кажа, че то е най-голямото, защото го приемам като „здравословно“ предизвикателство, което ме прави по-добра като човек и в професионален и личностен план. Че трудно, трудно е, но без трудности няма и развитие. Аз съм много любопитен човек и ще ми стане скучно, ако няма какво да уча.
Бидейки една от компаниите-основателки на Българския клъстер за дигитални решения и иновации (DHI Cluster Bulgaria), какво ви накара да повярвате в идеята и какво ви държи да продължите да вярвате?
Членството ни в Клъстера е свързано с едно от големите предизвикателства, които ние имаме като компания. В момента компанията ни става все по-интернационална, но в началото започнахме от България и това беше голямо предизвикателство. Да създаваш продукт за една много интернационална индустрия от България изисква от теб да се докажеш, да спечелиш доверие, да си създадеш среда, връзки, и т.н. Ние нямахме подкрепа от българската health tech екосистема, защото тя просто не беше развита по начина, по който е сега. Аз вярвах, че Клъстера ще има много ключова роля за създаването и развитието на такъв тип екосистема, където можем да виреем повече health tech предприемачи, където да има една комуникация и да говорим за истинските проблеми. Да си помагаме един на друг, чрез споделяне на добри практики, добри решения на проблеми, както се случва в момента. Заедно можем да направим така че България да се превърне в един от лидерите в цял свят, за създаване на health tech решения. В България сме много добри във всякакви IT и fintech решения, защо да не сме и едни от най-добрите в health tech? Не виждам, защо не.
Имате ли нещо друго, което искате да споделите с нас?
Едно последно нещо, което искам да кажа, е че съм изключително щастлива да видя какви прекрасни кадри имаме тук в България. Да, понякога не е толкова лесно да ги намериш, отнема време, но наистина, добавихме някои уникални хора в екипа си. Имаше много ценни хора, които не станаха част от екипа ни, но са прекрасни кадри, което ми дава увереност че Клъстера има и човешки потенциал, с който може да работи и да разраства своята екосистема. Все повече хората напускат дори добре заплатени работи, за да работят за създаването на нещо което има истински принос в света. Тази тенденция много ме радва и ми дава надежда за България.
