Създаването на експертен орган, работещ по темата за дигитализацията в сектора, ще предложат пациентските организации на Министерство на здравеопазването
На 24 март, Национална пациентска организация организира виртуален форум на тема „Персонализирана медицина, иновации и дигитализация в здравеопазването“, който събра на едно място представители на доказали се с успешните модели на дигитализация страни, пациенти, неправителствени организации и технологични експерти.
Заинтересованите страни в сектора на здравеопазване се обединиха за пореден път около спешната нужда от въвеждане на дигитализация в здравния сектор. Експертите изтъкнаха важността от ясно дефиниран стратегически подход, така че дигиталната трансформация на здравеопазването да импонира на нуждите на пациенти, медицински специалисти и заетите в сферата страни, като постави пациента и неговите данни в центъра на системата. Според експертите, ключов подход е консолидацията между различни страни в здравеопазването и възможността за постоянна колаборация с цел създаването на работещи решения с висока добавена стойност, благодарение на експертизата, знанията и опита на участниците в системата. Това трябва да се реализира чрез създаването на междусекторен и мултидисциплинарен дебат в рамките на бъдещ експертен съвет, основаващ се на общи усилия и стратегически подход за поетапно въвеждане на новостите в сектора.
„99 % от Естония е дигитализирана (от електронна рецепта, през здравно досие и всякакви бази данни), данните са криптирани и са с изключително висока степен на сигурност.“, коментира Г-жа Кармен Раал, съветник по дигитална трансформация в е-Естония. Тя допълни, че електронизацията в прибалтийската държава е стартирала като процес още през 2008 г. и има задължителен характер. Личната карта е електронна и всички данни са дигитализирани. „Основна роля за бързото и успешно развитие на дигитализационния процес в държавата ни е резултат от публично-частно партньорство, в което технологични компании с доказан опит и висока експертиза, поеха ангажимент за създаване на ясна стратегия и национална инфраструктура, така че процеса да бъде ясно дефиниран и обезпечен в последствие“, коментира г-жа Раал.
Тя допълни, че по отношение на данните и тяхното използване, гражданите на Естония са тези, които притежават своите данните дават възможност за достъп на медицинските лица посредством различни нива на достъп. Тя уточни, че важно условие за постигане на този цялостен процес на дигитализация, не само в здравната сфера, но и във всички сфери, е именно ангажираността на управляващото правителство към темата, към редовното информиране на обществото за въведенията и работата с тях. Кармен Раал допълни, че ключът към интегрирането на всички системи в държавата, гарантирането сигурността, ефективността и обмена на данните, е въведената през 2001 г. пътна карта, която в същността си представлява гръбнака на системата.
Друг лектор в събитието беше г-н Пека Кахри, технически сътрудник към Университетска болница в Хелзинки, една от най-дигитализираните болници в Европа Той подчерта, че ролята му на технологичен експерт в болницата го ангажира с ефективна работа със заинтересовани страни, за да стимулира публично-частното сътрудничество, фокусирано върху дигиталното здравеопазване, здравните данни и интероперабилността на системите.
„Основната ми цел е да помогна за свързването на най-добрите иноватори и доставчици на технологии с клиницистите на HUS и техните реални нужди. Това става чрез двустранни партньорства и екосистемен подход“, коментира технологичния експерт. Г-н Кахри подчерта, че във Финландия, много иновации се случват на клинично ниво и обвързват лекарите с целия процес на дигитализация. „Общата инфраструктура и централизираните бази данни на HUS са основата на дигитализационния процес в лечебното заведение“, допълни Кахари.
ИТ системи като Digital Health Village са основни технологични платформи, които работят на системно ниво и насърчават развитието на научноизследователска и развойна дейност на ИТ отдела на HUS. Digital Health Village (Health Village) е цялостна платформа за дигитални услуги за здравеопазване, разработена съвместно с пациенти, здравни специалисти, ИТ експерти и пациентски организации, за да посреща своевременно нуждите на всички заинтересовани страни, както и да развива нови умения и компетенции у тях, обясни г-н Кахри, като отбеляза, че колаборацията между експертите в сферата е от ключово значение за успеха и работата на дигиталното здравеопазване във всяка една държава.
След изнесените презентации на успешни модели за внедряване на дигиталните услуги в здравеопазването, се проведе дискусия, участие в която взеха представители на Български лекарски съюз, Български фармацевтичен съюз, Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването, Българска Асоциация за Персонализирана Медицина, Асоциация на научноизследователските фармацевтични производители в България, пациентски организации, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна, и др.
Участниците се обединиха около следните базисни моменти:
- Необходима е политическа воля и стратегически подход за стартиране на дигитализацията в здравния сектор;
- Важно условия за дигитализационния процес е консолидацията със заинтересованите страни в сектора и технологичните експерти в държавата, които имат знанията и опита да подпомогнат разработването на таргетирани решения с висока добавена стойност за ползвателите им;
- Дигитализацията на сектора ще намали разходите, ще подобри контрола и ще даде възможност за предвидимостта процесите и събитията в системата;
- Задължителна първа стъпка за дигитализационния процес е създаването на ясна стратегия и пътна карта за изпълнение на заложените стратегически цели. Рамка на секторна стратегия за дигитализацията на българското здравеопазване вече е разработена и дори представяна на институциите;
- Ролята на държавата в процеса на дигитализация трябва да бъде проактивна, да задава рамката, стандартите, законодателството и да обезпечи инфраструктурата, но разработването на решения да се изграждат в партньорството на частния сектор, който има всички налични технологични знания и инструменти, за да създава стойност в сектора чрез дигиталните решения.
Дигитализацията трябва да бъде въвеждана поетапно, с много ясна информация и послания към обществото, а клиницистите да бъдат включени активно в процеса, така че той да бъде максимално улеснен и оптимизиран на база ежедневната им работа. В заключение експертите се обединиха, че дигитализацията на сектора трябва да се възприема като един непрестанен и еволюиращ процес, който да бъде непрекъснато надграждан и допълван, така че да импонира на нуждите на средата. Те изведоха като крайна необходимост създаването на стратегия за дигитализация на сектора, която да бъде ясно комуникирана и надграждана с експертите в сферата. Задължително е тази стратегия да се основава на мултидисциплинарен подход, обединяващ усилията на всички заинтересовани ведомства, експерти, съсловни и пациентски организации.
