Българската компания B EYE е специализирана в разработването и внедряването на последно поколение системи за анализ на данни, като клиентите ѝ са предимно бизнеси и организации в сферата на фармацевтиката, здравеопазването и медицинските технологии от Западна Европа, Япония и САЩ. Заради постиженията си B EYE е част от престижната класация на The Financial Times FT 1000 и член на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването DHI Cluster Bulgaria.
Причината за бързото ѝ разрастване зад граница са именно услугите, които тя предоставя. С тяхна помощ публичните и частните организации могат да събират лесно сурови данни, да ги анализират, да създават стратегии и да следят за тяхното изпълнение, като вземат бързи решения и реагират мигновено на всички промени, кризи и предизвикателства.
За да разберем повече за платформите, които внедрява B EYE и как те биха могли да подобрят случващото се в българското здравеопазване, а и във всички други сфери на обществения ни живот, направихме интервю с Димитър Деков, основател на компанията.
Г-н Деков, как B EYE подбира платформите, с които работи?
В света на технологиите се появяват все повече платформи и тяхното разнообразие вече е толкова голямо, че няма как да отсеем обещаващите решения без точни критерии. B EYE използваме бърз и ефективен метод от 3 изисквания, когато избираме нова платформа.
- Платформата ще помогне ли на клиентите ни? За нас крайният потребител е най-важен. Ние съществуваме заради него и целта ни е да го направим по-добър и по-успешен.
- Сигурни ли сме, че можем да станем най-добрият екип, който работи с тази платформа? Това е наш вътрешен стремеж като компания и без да сме сигурни не започваме работа с нова платформа. В противен случай, потребителите биха спечелили повече, ако отидат при наш конкурент.
- Пазарът може ли да си позволи тази платформа? От бизнес гледна точка това е важно, за да има възвращаемост от усилията ни и да можем да инвестираме в бъдещето на хората от екипа ни. Една от моите цели е да знам, че хората в B EYE се развиват динамично и не се чудят дали някъде в ИТ света биха могли да си намерят нещо по-перспективно.
Вие работите с Qlik и Anaplan. Какво отличава тези две платформи от останалите на пазара?
Qlik предлага решения в областта на data analytics и е единствената платформа, която ни позволява да покрием целия цикъл от събиране на сурови данни до вземане на решения на тяхна база. Ефектът е, че съкращаваме максимално пътя от откриването на проблем до неговото решаване. Например, когато става въпрос за наличностите в аптека или болница, системата сама открива, че количеството от дадено лекарство намалява и автоматично прави поръчка.
От друга страна, Anaplan е революционна платформа за планиране и няма друго предложение на пазара, което може да направи нещо подобно. Anaplan позволява всички екипи в една организация да участват в планирането на всички аспекти на дейността и в единна среда. Така, когато се наложи промяна по бюджетите на някои подотдел, вие можете да видите как това влияе на работата на останалите и дори да получите прогноза какво би станало при различни сценарии. Например, ако вие сте фармацевтична компания, трябва да знаете какво е търсенето на вашите медикаменти и какво да правите, когато то се промени. Тук са включени сложни процеси, които включват колаборация между стотици или в някои случаи хиляди експерти в една организация. Въпреки това при ръст или спад на продажбите Anaplan може да свърши всичко чрез автоматизация в облачна среда и без необходимостта от човешка намеса. А промените в производството ще се отразят и във всички свързани с него процеси като поръчките на суровини, например.
Можете ли да дадете пример за реална криза, с която ваш клиент се е справил с помощта на една от тези технологии?
Когато започна COVID-19 кризата, вече работехме с една от големите фармацевтични компании, която произвежда животоспасяващи медикаменти в различни части на Европа. Тя щеше да изпита истинска трудност при доставянето им до болници, ако не използваше Anaplan, защото трайността на продуктите ѝ е малка и доставката навреме е изключително важна за състоянието на пациентите. Цената на медикаментите от своя страна е висока и болниците няма как да си позволят наличности, които да не се използват докрай.
В този период веригите на доставки бяха прекъснати заради пандемията и компанията имаше няколко дни, за да преначертае както логистичните си планове, така и цялото си производство. Преди кризата много от суровите материали са отивали в едни фабрики, но се наложи да използват напълно различни. Благодарение на Anaplan, болниците получиха доставките си навреме, което в края на деня означава спасени човешки животи.
Дори не ми се мисли, какво щеше да стане, ако тази фармацевтична компания не беше оптимизирала процесите си и използваше таблици в Excel.
Този случай обаче касае чужд пазар, където нуждата от бърза и своевременна реакция на кризата чрез технологични решения, беше осъзната.
В кои направления държавните структури се нуждаят най-много от подобни технологични решения?
На първо място винаги трябва да стоят показателите за ефективност. Питър Дракър не случайно е казал: „Ако не можеш да измерваш една дейност, то не може и да я управляваш“. Това важи както за бизнеса, така и за държавата. На второ място идва как и кога се правят тези измервания. И в публичния сектор има отчитания на резултати, но знам, че те нито се случват бързо, нито са много точни. Без тези две неща няма как да има промяна в ефективността на публичния сектор, защото предвидимостта е едно от най-важните неща за управлението на държавата. COVID-19 кризата доста отчетливо доказа тази теза.
Говорил съм с представители на институции от Западна Европа и съм разучавал техните успехи. Простичкото наблюдение е, че технологиите при тях се използват в пъти повече и то от много отдавна Всяка имплементирана технология на запад, се смята за инвестиция в бъдещето.
Ако искаме да вземем добрия пример, трябва да започнем с имплементациите от там, където с най-малко усилия можем да постигнем най-голям ефект. Много често хората в нашата администрация си представят включването на нови технологии като големи и сложни проекти, които да продължават с години и да костват голям капиталов и човешки ресурс. Примерите по света обаче показват, че проектите, които се правят за държавни институции и за министерства могат да бъдат със страхотна възвръщаемост и в рамките на няколко стотин хиляди евро. Като най-важното тук е, че се променя начина на работа и възприятието за него.
Всяка организация е гладна за повече средства, но когато си наливал в нея с години без да очакваш резултати, тя просто харчи. Дори не е ясно къде точно отиват парите. Ако попитате ръководител на такава институция къде точно са сега тези средства, той може и да не може да ви отговори. Но ако ме питате мен къде инвестира моята компания, ще ви кажа по ден.
Трябва ли държавата да насърчи развитието на иновативни компании в сектор здравеопазване? И ако да, как?
Държавата е най-големият разпределител на средства на територията си. Затова къде отиват тези пари е определящо за структурата на цялата ни икономика.
Като човек от ИТ индустрията ще кажа, че искам България да бъде една развита високотехнологична държава, където хората имат бъдеще, получават високи заплати и искат да останат тук. Как да се случи това? Със сигурност ще бъде трудно, ако разчитаме на сектори с ниска добавена стойност. Земеделието и ресторантьорството са изключително важни, не ме разбирайте погрешно, но е нужно да се замислим каква е дългосрочната ни стратегия тук.
Много обичам да давам примери с Израел и книгата на Дан Сенор и Сол Сингър „Нацията иноватор“, също и със Силициевата долина. Изводите от тях са, че за бизнеса е ключово да има финансиране, достатъчно таланти на пазара на труда, и някой, който да купува новите продукти. Нека не забравяме това. Важно е какво купува държавата. Ако купува основно цимент и пясък на четворна цена, ще имаме богати фирми, които предлагат точно това, ако купува простички уебсайтове за милиони, ще имаме фирми, които могат да правят такива уебсайтове. Ако купува авангардни информационни технологии, или космически ракети, ще имаме фирми, които правят точно това. Замислете се – SpaceX няма как да бъде основана в България, защото няма кой да купи продукта й. Понякога държавите купуват продукти още в много ранен етап, когато продуктът не е напълно готов, но всичко показва, че в бъдеще инвестицията ще се възвърне.
Също така мога да допълня, че много развити държави в света знаят, че сътрудничеството с бизнеса е единственият начин за бърз високотехнологичен подем на публичните сфери. Именно затова партньорството с бизнес сектора е ключово за ефективното развитие на дигиталната трансформация в глобален мащаб.
Имат ли място платформи като Qlik и Anaplan в публичния сектор в България? Кой е успешният модел за внедряване на подобни решения?
Ако държавата започне да работи с тези продукти това ще ускори промяната в посока на прозрачност и отчетност на базата на ясни показатели. При това подобна инвестиция не би била десетки милиони и не би създала трудност на бюджета.
Всяка една държавна институция, без значение дали става въпрос за болница, министерство или агенция, има нужда от подобна технология за създаването на бюджети, проследяването на тяхното изпълнение и за вземане на бързи решения, особено ако се появи криза.
За да бъде подобна имплементация успешна, тук се прилага същото правило, което ние използваме и днес с клиентите ни. А именно търсим проектите, които водят до видими резултати, защото след това хората могат да ги използват, за да покажат какво и как са подобрили. В частния сектор трябва да докажем стойността и то много бързо. Ако аз не съм убедителен в резултатите си, то пазарът няма да ме иска. Държавата няма конкуренция, както е в частния сектор, но при нея е дори още по-важно да бъде ефективна в управлението на средства. Тя има отговорност към гражданите си, защото това са техните данъци.
На какво друго може частният сектор да научи държавата?
Вярвам, че публичният сектор може да вземе много от частния, защото хората оценяваме двата по един и същ начин. Независимо дали става въпрос за услугите на държавна болница или боядисването на дома ни, ние използваме подобни критерии за оценка. Преценяваме дали услугата е доставена с максимална грижа и внимание, дали е свършена навреме, дали всичко е направено максимално ефективно, дали има съответствие между цена и качество. Ако нещо не ни хареса, ние проявяваме претенции – искаме си парите обратно или повече не се връщаме към тази компания. Респективно оставаме разочаровани от държавата.
Как членовете на DHI клъстер могат да подкрепят дигитализацията на здравеопазването в България и цялостното изсветляване на сектора?
Компаниите в клъстера доставят различни технологии, които когато се обединят, се получава завършен цикъл. Така може да се решат невероятно много проблеми в здравеопазването. Никоя компания не може да оправи всички пропуски в дигитализацията на здравеопазването. Ние например можем да решим проблемите с планирането, бюджетирането и създаването на анализи базирани на данни. Но някой друг трябва да създаде работещи електронни досиета и после да ги поддържа по най-оптималния възможен начин.
Това показва, че DHI клъстер е изключително ценен за здравеопазването в България, защото решенията на проблемите вече са открити и достъпни за всички, включително и за държавните институции. Необходима e силна политическа воля и цялото знание и експертиза натрупани в клъстера могат да бъдат използвани за подобряване на сферата, оптимизиране на процесите и доставянето на качествени услуги на пациентите. Вярвам, че в момента има голям потенциал тази промяна да се случи и очакванията на хората да бъдат оправдани.
