Петя Мургова е адвокат с 30 годишен опит основател на адвокатско дружество „Мургова и партньори“. Причината да започне собствен бизнес преди повече от 15 години е желанието да обедини високоефективен екип от професионалисти. Така се обгражда с експерти, за които издигането на престижа на адвокатската професия и утвърждаването на върховенството на закона е мисия. Според „Мургова и партньори“ законът не е само писан принцип и целта на адвокатското дружество е чрез отличното му познаване и разбиране на бизнеса да помагат на все повече компании да подобрят правната си сигурност още в самото начало на развитието си.
„Мургова и партньори“ има над 12 години в областта на здравеопазването и обслужването на болнични заведения и бизнеси, предоставящи медицински и консултантски услуги в сферата на медицината, фармацията, клиничните изпитвания и здравния мениджмънт. Водени от желанието за подпомагане ефективността на здравния сектор, адвокатско дружество Мургова и партньори се присъединява като член на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването през 2019 година. Водещата причина кантората да стане част от българската дигитална екосистема е възможността да допринесе за дигитална трансформация на здравеопазването, динамичните технологични нововъведения и съпътстващите тези процеси изменения в нормативната уредба на сектора. Това прави кантората важен участник в процеса по дигитализация на здравеопазването в България.
През 2020 г. Петя Мургова беше отличена от престижното международно правно издание The Legal 500 като водещ експерт в сектор здравеопазване и фармация за България. А нейното адвокатско дружество се класира за поредна година на челните места в същата класация с признание за отлични резултати в 5 области. Сред тях са още строителство и недвижими имоти, процесуално право, преговори и извънсъдебни способи за разрешаване на спорове, търговско и корпоративно право.
Адв. Мургова кои са проблемите в здравеопазването, които не позволяват дигитализацията на сектора?
Здравеопазването е сфера, която следя от години от гледна точка както на професионалните си ангажименти, така и на личните си интереси. Това е област, в която липсата на цялостна стратегия се отразява на живота на всички ни с особен интензитет. Необходима е промяна на статуквото, тъй като сега правото е длъжник и изостава от технологичния прогрес.
Една от възможностите е това да се случи чрез въвеждане на холистичен подход. Целта е пациентът да бъде поставен в центъра на тази екосистема и да бъде разгледан през призмата на човешката си същност – емоции, енергия и физическо тяло. Необходимо е да се постави акцент и върху неговите съвременни нужди – улеснен достъп до здравни услуги, превенция, диагностика, персонализирано лечение, защита на чувствителните данни.
Затова с въвеждането на подходяща нормативна уредба за дигиталните решения в сектор Здравеопазване, ще бъде предоставена възможност за развитие на всички процеси и наличните до момента решения ще започнат да функционират ефективно и хармонично.
Основните казуси и предизвикателства, пред които е изправено новото правителство в областта на здравеопазването според нас са свързани с:
- Премахване на фрагментирани решения в сектора, особено тези свързани с дигитализацията / електронното здравеопазване/
- Липсата на цялостна визия за здравеопазването
- Липсата на адекватна и работеща нормативна уредба
- Нуждата от актуализация на правната уредба, съобразена със съвременните технически достижения
Кои са добрите практики за координация между публичния и частния сектор, които можем да заимстваме от други икономики?
В международен мащаб активно се дискутират теми свързани със здравните екосистеми и ролята на бизнесите, инвестирали изключително време и ресурс в създаване на дигитални и други технологични възможности, които да бъдат в подкрепа на решенията, които правителствения сектор иска да утвърди като значими и работещи за обществото.
Според световните проучвания идеалната структура на подобна екосистема започва от телемедицината и достига до онлайн фармацевтичните услуги. Формирането им отнема време по отношение на синхронизацията и адаптацията на съществуващите формули, но веднъж създадени тези системи постигат най-важната си цел – удобство, достъпност и най-вече повишена стойност на медицинската грижа за пациента. В България тези стъпки все още не са предприети и резултатите от това забавяне рефлектират не само върху здравето и живота на гражданите, но и спрямо доверието към компетентните органи и институции с предлаганите към момента разрешения.
В обобщение е важно да споделим че липсата на цялостна стратегическа визия и сътрудничество с професионалисти в различни сектори, които биха допринесли за бързото и ефективно реализиране на тези амбициозни проекти, води до множество несъвършенства и пропуски, които на практика създадоха невъзможност за практическото приложение на създадените решения, респективно за постигане на основните заложени у тях цели.
Кои са необходимите стъпки за преодоляване на текущите проблеми в здравеопазването?
Доколкото Националната здравно-информационна система включва електронните здравни записи на гражданите (съобразно изискванията на Европейския Регламент за защита на личните данни 2016/679 и Закона за здравето) тези данни следва да бъдат защитени. Видът на информацията в тях, начинът, условията и редът за предоставянето ѝ следва да се определят с Наредба на министъра на здравеопазването.
Лечебните и здравните заведения подават информация в Министерството на здравеопазването, съобразно законовата уредба за създаването и поддържането на електронните здравни записи на гражданите. С посочената Наредба следва да се определят условията и редът за водене на регистрите, информационните бази от данни и системи, включени в Националната здравно-информационна система. Към настоящия момент такава Наредба все още не е приета. Поради това към момента липсва законова регламентация, гарантираща защитата на данните на населението, както и реда за достъп, водене и съхранение на базите данни.
Създаването на горепосочената Наредба е от изключително значение, защото това конкретно действие би било израз на поетата отговорност от страна на компетентните държавни органи относно защита и съхранение на т.нар „чувствителни данни“, каквито са здравните данни. Подобни стъпки имат отношение към генерални обществени ценности и са необходими за възвръщане доверието на гражданите в устоите на правовата държава.
Европейската комисия обсъжда създаването на европейско пространство на здравни данни. Какво би означавало това за България?
Изграждането на европейско пространство на данни е един от приоритетите на Комисията за периода 2019 – 2025 г., включително в сектора на здравеопазването. В този смисъл функционирането на общо европейско пространство на здравни данни ще осигури по-добър обмен и достъп до различни видове здравни данни (електронни здравни досиета, геномни данни, данни от регистри на пациентите и др.) не само за подпомагане на предоставянето на здравно обслужване (т.нар. първично използване на данни), но и за целите на здравните изследвания и разработването на здравни политики (т.нар. вторично използване на данни).
Цялата система за данни ще бъде изградена върху прозрачни основи, които осигуряват пълна защита на данните на гражданите и подобряват преносимостта на здравните им данни, както е посочено в член 20 от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД).
Комисията, в сътрудничество с държавите членки, започна подготвителната работа и разработването на европейското пространство на здравни данни. Държавите членки ще бъдат подкрепени от ново „Съвместно действие за европейското пространство на здравни данни“, създадено, за да помогне на тях и на Комисията да улеснят обмена на здравни данни за целите на общественото здравеопазване, леченията, научните изследвания и иновациите в Европа.
Европейското пространство на здравни данни ще бъде изградено върху 3 основни стълба:
- Стабилна система за управление на данните и правила за обмена на данни
- Качество на данните
- Стабилна инфраструктура и оперативна съвместимост
Достиженията на науката и съвременните технологии позволят лечение и следболнична грижа за всички пациенти, чиято ефективност, бързина и прецизност е несравнима с тази, която могат да осигурят единствено конвенционалните методи. Именно поради това и институциите на ЕС, особено и в контекста на приетия Европейски план за борба с рака, посочват необходимостта от въвеждане на достъпните иновативни методи в сферата на здравеопазването. Своевременната, но и задълбочена законотворческа дейност в областта е нужната спешна стъпка, която следва да бъде предприета при съвместни усилия и сътрудничество между компетентните органи, юристите с висока експертиза в сферата на здравеопазването и дигиталните компании в сектора, което ще осигури възможност за по-добро и здраво бъдеще на населението.
Най-голямото предизвикателство, пред което ще бъдем изправени ще бъде намирането на баланса между дигитализацията и стария ред. Много внимателно следва да бъдат обследвани възможностите за техническата обезпеченост на системата, синхронизацията между различните регистри и как нормативно да се стимулира реалното използване на дигиталните решения (електронно предписание, електронна рецепта, електронна рецептурна книжка и др.). В допълнение е много важно е да се помисли и обезпечи и как тази система ще създава предпоставки за развитие на дигиталните решения в сектора и ще стимулира бизнеса към разработването на продукти с висока добавена стойност и създаване на иновации на регионално ниво.
Преходът към дигитализация е не само наложителен, той е и закъснял. Трябва да е плавен и еднопосочен. Считам, че дигиталното здравеопазване има бъдеще в България, като стъпките направени до момента и то в тези особено кратки срокове, показаха, че страната ни е адаптивна и може с бързи темпове да навакса изоставането си от останалите европейски държави. Също така забавянето може да се окаже положително за България. То ни дава възможност да се учим от грешките на другите държави и да се възползваме от вече наличния опит в сферата.
Пандемията ни принуди за кратко време да изминем дългия път към дигитализация и виртуализация в сфери, които до момента дори не сме си представяли. Именно за това считам, че дигиталното здравеопазване е следващата крачка, към която трябва да бъдат обединени усилията ни.В своя завършен вид НЗИС ще бъде от огромна полза за ускоряването на процесите в здравеопазването, а оттам и за увеличаване на тяхната ефективност.
Готова ли е България за подобна трансформация?
Подобна правна уредба би насърчила и пациентите да следят и контролират наличната информация относно здравословното им състояние. Това би дало отражение в превенция срещу опитите за злоупотреба, усъвършенстване и прецизиране на имплементираните решения.
Именно с оглед посочените обстоятелства, екипът на адвокатско дружество „Мургова и партньори“ в колаборация с „Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването“ (DHI Cluster Bulgaria) сезира компетентните институции за съществуващата към момента празнота в нормативната уредба и заяви готовността си да участва с експертизата си при създаването на правна рамка.
Следва в спешен порядък да се обсъди и възможността за разширяване на възможностите за достъп до НЗИС на гражданите, които към момента могат да достъпват здравния си запис само с КЕП.
Съвместните усилия и заявената воля за реална промяна следва да бъдат и технически обезпечени, което неминуемо изисква подкрепата и на действащите в сектора дигитални компании. Някои от тях имат готови дигитални решения, които в момента се ползват с огромна подкрепа на други европейски държави. Благодарение на огромния натрупан опит, в България те биха довели до бърза и икономически ефективна реализация на предложенията в сектора. Реализацията на такова сътрудничество по отношение както на въведените до момента дигитални решения и тяхната оптимизация, така и за новите модули, които предстои да бъдат надграждани би подпомогнало много цялата екосистема. Вярвам, че резултатът от подобна колаборация би бил значим и видим за цялото общество.
Освен неизменен спътник при реализиране на съвременните решения в здравеопазването, иновациите и дигиталните технологии поставят въпроса за извеждане на собствена стабилна правна рамка и въвеждане понятието за „телемедицина“ в националното законодателство, като възможност за предоставяне на медицински услуги от разстояние. Нуждата от предприемане на своевременни действия за актуализация и изменения на нормативната уредба на национално ниво, която да отговаря на съвременните достижения на технологията, става все по-осезаема и във връзка с условията на пандемията, причинена от Covid-19. Ако твърдим, че наш основен приоритет е опазването и подобряването качеството на живот на пациентите и техните семейства, е важно да предоставим реална възможност за улеснен достъп до здравни грижи, профилактика и съпътстваща грижа, включително и от дистанция, чрез съвременните средства за комуникация и обработка на данни. Вече две години сме в условия на пандемия, която ограничи достъпа до голям обем от услуги. И тъй като здравето на хората е основен и най-ценен капитал, то здравеопазването не следва да бъде ограничено от тази невъзможност, а трябва да бъде направено още по-достъпно. За съжаление, обаче не наблюдаваме промяна в тази посока, както направиха редица държави в Европейски съюз, за да ограничат вируса от една страна, а от друга, за да покрият нуждата от своевременен достъп до медицинска грижа и консултация.
Крайната цел, към която трябва да се съсредоточим, е подобряване качеството на услугата за пациента и повишаване на неговата удовлетвореност. Това неминуемо минава през дигитална трансформация на сектора – медицинските специалисти да бъдат подкрепени от технологиите, държавата да има предвидимост и контрол върху всички механизми, а пациентите да бъдат поставени в центъра на системата и превърнати в активен участник в управлението на здравето си. И това следва да е първостепенна грижа на цялото ни общество!
