Д-р Бранимир Радуилов e един от основателите на Поликлиника България, която съчетава в себе си всички аспекти на извънболничната система за медицинска грижа. Процесът на работа на заведението е в пряка връзка и се администрира от създадената от Радуилов технологичната компания Consento.
Тя развива облачно-базирана платформа, която да подпомага и гарантира изпълнението на амбициозните планове на медицинската организация за създаване, тестване и въвеждане на нов вид медицинска услуга.
Consento е сред основателите на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster Bulgaria), а визията ѝ е да създава стабилна връзка лекар – пациент, да увеличи доверието между тях и в същото време значително да подобри, улесни и уреди ясно регламентирана комуникация между страните.
Д-р Радуилов е експерт по организиране и оптимизиране на процеси в доболничната помощ, консултант по електронно здравеопазване, медицински технологии, както и по въвеждането и тестването на модели, свързани със здравни услуги, базирани на стойност, а не на количество. Той е автор и съавтор на публикации, свързани с оптимизирането на медицинските услуги чрез иновации. През последните 10 години работи по множество проекти като частен инвеститор, предприемач и консултант.
Д-р Радуилов, Вие участвате в изготвянето на анализ за намаляващите лекари в България. Кои са най-важните изводи, до които стигнахте с екипа си?
За намаляването на работещите лекари и лекарите в дееспособна възраст като цяло в България се говори от много години, може би вече десетилетия. Въпреки това конкретика липсва. Отвъд абстрактната теза досега чувахме от медиите, че в дадена болница спира хирургичната дейност заради липса на анестезиолози или че в опеределен брой области на страната няма нито един ревматолог. Тази информация е ценна, но реално е силно закъсняла, защото конкретният проблем вече е почти непоправим. Целта на нашия екип беше да съберем информация за предстоящите кризи, така че да започнем работа по предотвратяването им. Оказа се, че болничната помощ, макар и не добре балансирана в рамките на страната, е по-скоро обезпечена с лекарски персонал. Всъщност големият дефицит е в амбулаторната дейност и особено в полето на общата медицина. Това са дейностите, които са близо до пациента и трябва да са на 10 – 15 мин. от дома му с кола или дори пешеходно разстояние.
За отдалечените райони нямаме достатъчно информация, но кризата пълзи вече и към областните градове, включително и София. Почти всички работещи общопрактикуващи лекари са в пенсионна или предпенсионна възраст. Млади хора и хора в зряла възраст няма. Вече навлизаме в етапа, в който почти няма и кой да въведе нови хора в „занаята“. В контекста на кризата с COVID осъзнахме тежкия дефицит на инфекционисти. Очертава се много по-тежък дефицит на общопрактикуващи лекари. Това е най-голямата специалност като брой практикуващи лекари и възстановяването на вече изгубеното трябва да започне веднага. В противен случай положението ще стане неспасяемо.
Тъй като обществото се променя бавно, неизбежно технологиите ще трябва да се намесят, така че да направят лекарския труд по-ефективен и по-достъпен. Възможностите, по които се работи, са много и едва ли някой може да даде изчерпателен списък. Разработките в сферата на изкуствения интелект са интересни, но изглежда са все още далеч от практическо приложение. Телемедицината върви с бързи стъпки и вече има редица платформи, предлагащи услуги в тази област. Събирането на медицински данни от апаратура вместо от медицински персонал също търпи бързо развитие особено в някои сфери на медицината. И тук обаче има още дълъг път преди да можем да говорим за значим ефект на ниво обществено здраве.
За да обобщим, основните изводи са:
- Общата медицина е основата на здравната ни система.
- Към момента тази специалност е най-непривлекателната
- Инвестицията в младите хора и промяна условията на работа е от първостепенна важност за съхранението на тази специалност и оттам за обществото като цяло
Как можем да привлечем повече млади лекари в доболничната помощ и откъде могат да дойдат инвестициите за това?
В резултат на професията си медиците сме прагматични хора, свикнали да се срещат със страданието и смъртта. Този прагматизъм влече след себе си и прагматизма при избора на специалност от младите хора. В университетите студентите по медицина нямат достъп до амбулаторната дейност. Например в един от университетите занятията по Обща медицина се водят в отделение по Интензивна кардиология. Как се очаква един прагматичен млад човек да зареже това, което познава (болничната система) и да се впусне в нещо странно и чуждо, каквото е амбулаторията? Не е реалистично. Оттук следва първата основна задача – разширяване на обучението на студентите в посока амбулатория и доболнична помощ.
Друга голяма пречка се оказва големият административен товар, който амбулаторните лекари и особено общопрактикуващите лекари (ОПЛ) носят. На практика да станеш ОПЛ означава да стартираш бизнес, в който твоите лични услуги генерират основния продукт. Съответно никой не ти дава гаранции за доход. Ако услугите ти са търсени, ще имаш приходи, ако не – приходите не са гарантирани. Същевременно се сблъскваш с огромен обем регулации, свързани с осъществяването на дейността. Не ме разбирайте погрешно – медицината е отговорно начинание, правата и безопасността на пациентите трябва да бъдат гарантирани, сигурни и защитени, но в този разхвърлян и обемен вид нормативната рамка обезкуражава младите хора да предприемат подобно рисковано начинание. Няма как технологиите да не бъдат част от разрешаването на тези проблеми, като подкрепят лекарите в изграждането на по-ефективен и успешен бизнес.
Не на последно място, младите хора са израснали с технологиите. Първият смартфон е произведен през 2000 г. Децата, родени тогава, днес са в трети курс и съвсем скоро ще излязат на пазара на труда като дипломирани лекари. Тези млади хора са наясно, че колкото по-застъпена е някаква модерна и търсена технология в дадена професия/специалност, толкова по-вероятно е реализацията в тази сфера да бъде успешна. Развитието и имплементацията на нови технологии в амбулаторната медицина е от ключово значение за привличането на „свежи кадри“.
Колкото до финансовото обезпечаване, в момента финансиране има за всичко, стига да има добри идеи. Европейските фондове, норвежките фондове и целевите фондове за иновации са все добри възможности за финансиране на пилотни проекти за трансформация на мисленето. Успоредно с това в Министерство на здравеопазването и НЗОК би могло да се предвидят целеви средства за финансиране на пилотни проекти в сферите на интерес.
Kaĸвa вcъщнocт e poлятa нa дъpжaвaтa и нa пyбличнaтa здpaвнa cиcтeмa зa cъздaвaнe нa блaгoпpиятни ycлoвия зa ĸoмпaниите, ĸoитo допринесат за развитието на здравеопазването в България?
Основно правило в медицината е: „Преди всичко не вреди“. Подходът трябва да е внимателен и когато има достатъчно данни за успеха на дадена иновация, регулаторните органи да я обезпечат с подходяща нормативна рамка, за да бъде тази иновация приложима на практика. Всеки ден лекарите консултират пациенти дистанционно, но към момента все още не съществува нормативен документ, който да дефинира „дистанционна консултация“, да казва как следва тя да бъде документирана и какви могат да бъдат нейните последици при добросъвестно или недобросъвестно изпълнение от страна на лекаря. Това е просто пример, демонстриращ архаичния статус на системата.
Реформирането и актуализирането на нормативната база – това е първата важна стъпка. След това има много голям брой неща, които могат и трябва да се случат. Припознаването на модерните технологии от страна на публичния здравноосигурителен фонд, разбира се, е критично за тяхната популяризация. Правилните подходи за планиране и имплементация на националните електронни здравни системи също не бива да се забравят.
Създаването на пилотни лечебни заведения и стимулирането на пилотни проекти е основният начин за тестване на идеи за промяна на системата. Това е контролирана среда, в която да бъдат тествани в ситуации от живия живот, от специално подготвени кадри и съгласили се да участват пациенти. Това ще предотвратява конфликти, разочарование в бъдеще и в крайна сметка ще доведе до въвеждане в употреба на по-качествени услуги. Пилотните проекти трябва да бъдат финансирани отделно както се финансират иновации.
Kaĸ ĸopoнaвиpycнaтa пандемия пpoмeни начина, пo ĸoйтo глeдaмe нa мeдицинaтa, и oт ĸaĸви измeнeния ce нуждам в oблacти й, зa дa отговорим aдeĸвaтнo нa нacтoящaтa oбcтaнoвĸa?
Дефицитът на специалисти, разбира се, изпъкна ясно. Но по-интересен е въпросът защо дори наличният брой специалисти не успя да постигне по-добър резултат. Нека не забравяме, че броят лекари на глава от населението в България не се различава особено от този в Германия. А отчетената смъртност е несравнима.
На първо място, логистиката се разпадна бързо. Например по отношение на спешната помощ. В рамките на политическия свят темите винаги са две – по-големи и мотивиращи заплати за служителите и нови, добре оборудвани линейки. От време на време някой споменава и за хеликоптери. Същевременно координация между спешна помощ и болниците, които трябва да приемат спешните пациенти, на практика липсва. Знаете ли, че към днешна дата болниците със спешни звена декларират в началото на всяко дежурство устно, по телефона, на оператор в спешна помощ дали, колко и какви свободни легла имат? Резултатът – пациенти, които с часове се возят в линейки, и лекари от ЦСМП, които отчаяно се молят на колега от поредната болница да приеме тежко болния пациент в линейката. Прахосан човешки труд, неизвестен брой загинали поради забавяне на интензивна терапия, достъпна само за хоспитализирани пациенти.
От друга страна, стана ясно, че не съществува смислена нормативна рамка за онлайн комуникацията между лекар и пациент. Не става дума за заплащане. Става дума за защита на правата и на двете страни, става дума за документиране. Има протоколи – болен с дадена диагноза трябва да получи определен набор от изследвания, които да бъдат коментирани от лекар, а след това и да се назначи съответната терапия. В момента е нужно пациентът първо да посети лекар, за да получи „направление“, да си направи изследванията и после да посети лекар втори път, за да получи терапия. Безсмислено е посещенията да са две, а понякога дори и едно. В контекста на COVID това се усети особено ясно, поради нуждата от спазване на карантинни мерки. Това е и причината много хора да не са вече сред живите – именно поради непровеждане на нужната профилактика и корекция в терапията им. Ако имаше работеща телемедицина и адекватни дистанционни медицински консултации, надлежно документирани, разбира се, голяма част от хронично болните щяха все още да са сред нас.
Коя е промяната, която искате да видите в обществените нагласи спрямо доболничната и болничната помощ?
Болниците представляват масивни структури с различен човешки и финансов капитал от доболничната помощ. Те имат възможност осъзнато да реагират на пазарните стимули и неизбежно да предлагат различна по качество и достъпност медицинска помощ, особено при налични звена за спешна медицинска помощ. От друга страна, извънболничната помощ е силно фрагментирана, което ѝ дава огромна гъвкавост, но я лишава от визия и стабилност за развитие. Именно там трябва да бъде фокусът.
В следващите години бих искал да видя постепенно процентно увеличение на инвестициите в извънболничната система – спешната, първичната и специализираната. Създаване на условия за многократно увеличение на амбулаторните дейности и използването на дневен стационар до 48 часа да е по-скоро стандарт, а не изключение. Дневният стационар представлява междинно звено между болнична и амбулаторната извънболнична помощ. Пациентът може да престои там от 1-2 до 48 часа. Благодарение на стационара в много случаи хора, които първоначално идват на лекар в незадоволително състояние, обезводнени и изтощени, могат да бъдат „вдигнати на крак“ с поставяне на абокат и посещение за вливане на системи с медикаменти през деня. Това е дневен стационар, без нужда от хоспитализация, само когато реално не е нужна такава. Всички познаваме поне по няколко човека, които са търсели медицинска сестра или лекар „само за една система вкъщи или в кабинета, защото не искаме в болница“. Разбира се, това е приложимо само когато пациентът не е реално за болнично лечение. Да, всичко това е напълно възможно, но регламентирано, документирано и качествено, за да бъде медицински и човешки издържано като услуга.
Да бъдат създадени процеси и стандарти за качество при предоставяне на медицинската услуга. Да бъде въведено заплащане за стойност, а не за количество. Да бъде предвидено и финансирано повече време за общуване между пациента и лекаря.
Бих се радвал, ако хората започнат да ценят лекарите си и техния труд, а не „магията“ зад апаратурата, която не разбират. Много по-голям смисъл има някой да ти обясни на разбираем език защо е важно да намалиш алкохола или какво означава „достатъчно движение“, отколкото да си изследваш нивото на холестерол или кръвната картина за трети път през годината. Много по-голям смисъл има някой да се поинтересува, че имаш родител, разболял се в млада възраст от наследствена болест и да започне да те проследява и изследва целенасочено, отколкото да си правиш никому ненужен скенер на коремни органи. Това отношение на българското общество изразходва голямо количество лекарски труд в болниците и подценява същия този лекарски труд в амбулаторията. Да бъде инвестирано в здравна просвета, профилактика и промоция на здраве.
Как си представяте процесите, касаещи здравето на хората, след две десетилетия и каква е ролята на DHI Cluster в тази трансформация?
20 години са твърде далечен хоризонт – ние живеем в свят на ограничен ресурс и трябва да сме прагматични дори в мечтите и плановете си. До 10 години ще бъдат създадени и въведени здравни услуги, базирани на стойност, а не както в момента да се заплаща “за дейност” и да се “усвояват бюджети”. Медицинските специалисти ще работят на “върха на лиценза си” и ще се занимават основно с тази част от услугата, където създават най-голяма добавена стойност за пациентите си. Ще се използват само облачно-базираните технологии – те ще събират, съхраняват и автоматично ще анализират индивидуални и популационни данни, с които да може да се измерва доста по-точно качеството на живота. Административната тежест върху медицинските специалисти ще е силно намалена благодарение на дигитализацията и интелигентния софтуер. Ще бъдат обучени и ще остават в страната все повече медицински специалисти, които да са знаещи и емпатични.
Тогава ще можем в хоризонт от 20 години да повишим здравните показатели на българската популация и те ще достигнат поне до средните за европейската общност и ще бъдат добавени не само години, а години качествен живот. Необходима е промяна и в самите пациенти. Те трябва да станат проактивни в грижата за собственото си здраве и технологиите ще им помогнат в голяма степен за това.
Тази трансформация не може да бъде направена без да има визия и план за изпълнението ѝ. Българският дигитален клъстер е създаден, за да подкрепя иновативни компании и организации в областта на дигиталните решения в здравеопазването. Очаква се да е лидер на трансформацията и да променя обществените нагласи.
Изграждането на дигитална здравна екосистема и установяване на устойчива и ефективна здравна среда за пациентите, медицинските специалисти, обществото и институциите, е много дълъг път напред в бъдещето.
