От Енея Георгиева
След травма Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) покрива десет процедури и два прегледа. Това обаче е крайно недостатъчно според експертите, за да може пациента да се възстанови напълно и да има възможността пълноценно да се интегрира отново в ежедневието. Например при възстановяване след операция на коляното на менискус подкрепата от държавата ще покрие едва 10 дни лечение при необходими 30.
Пациентите обаче не знаят, че с това не приключва възстановяването им. Липсата на продължителна и персонализирана рехабилитация, забавя процеса им и е свързано със загуба на първоначалния напредък. В тези случаи човекът, претърпял операция, е най-силно засегнат, защото не може да продължи живота си нормално. След това работодателят му не може да разчита на него, а Националният осигурителен институт плаща по-дълго време болничните, вместо в самото начало да покрие необходимите средства за възстановяване.
Проблемите пред пациентите не се изчерпват с липсата на ефективни практики, недостатъчната финансова подкрепа от НЗОК и слабата информираност как да преодолеят травмата. Еднo от най-големите предизвикателства са остарелите разбирания и недостига на модерни рехабилитационни центрове.
“Повечето центрове в страната работят по остаряла система и методи, много от които са спорни през последните 20 години – казва д-р Марин Бенкин, който е ортопед-травматолог и началник на отделение по артроскопска хирургия в МБАЛ „Сердика“. Така наречената физиотерапия у нас е много различна от тази по света. В страната ни се използват физикални методи на лечение, които не намират място в големите рехабилитационни болници в Европа.
Според него много от прилаганите методи на физиотерапия не са съобразени със състоянието на пациента, операцията и времето изминало от травмата. Високочестотният електрически ток и радарът например, могат да имат негативно влияние върху пациента, ако се прилагат след по-малко от 3 месеца след оперативното лечение. Експертът подчертава необходимостта от гимнастика за раздвижване на болното място и връщането му към нормално движение. А то става чрез активация на мускулите, които е важно да заработят както преди с помощта на правилните физически упражнения.
Правилно изпълнената възстановителна гимнастика, дава възможност пациента да се върне много по-бързо към ежедневните си дейности и най-вече, предотвратява възможността проблема да се задълбочи с времето.
Има ли решение?
Освен здравен експерт, д-р Бенкин е основател на платформата за рехабилитация Play Reha. В основата й е бързият и сигурен достъп до модерна кинезитерапия. Предоставя се голям набор от рехабилитационни програми и общо възстановителни програми, с които пациентите да се грижат за себе си, а лекарите да да следят прогреса във възстановителния период бързо и лесно.
“Нямаше къде да си изпратя пациентите на рехабилитация и през 2016 г. създадох PlayReha. Тогава много хора от бранша не вярваха в подхода ми въпреки всички проучвания. Днес същите хора изпращат пациентите си в нашия център. Рехабилитацията е процес на възстановяване, който започва с изписването от болницата и продължава до оздравяването, а гимнастиката е в основата му”, казва д-р Бенкин.
Управляваната от него Play Reha изнася в цифровото пространство голяма част от процеса по рехабилитация и гледа визионерски на един глобален проблем – възстановяването след физическа травма. Платформата предлага персонализирани програми за рехабилитация, съобразени с проблема на пациенти и адаптирани изцяло за нуждите на възстановителния процес. Освен възможностите за електронно пациентско досие, телеконсулнтации и персонализиран подход, платформата анализира данните на пациента, следи прогреса му и предлага промени в програмата, спрямо обработената информация за статуса на състоянието. Дигитализирането на рехабилитационния процес дава възможност и за интердисциплинарен подход при лекарите, който е съществено значение при по-сериозен проблем, изискващ екип от експерти, които успоредно да следят възстановяването на даден пациент
В контраст с визионерството, участниците в традиционните центрове нямат интерес да променят модела на работа. В момента заплащането им е ниско заради слабата подкрепа от здравната каса, а ако започнат да прилагат нови методи на работа с пациентите си, това би им отнема много повече време, което няма кой да им заплати.
“НЗОК дава около 67 лв. за рехабилитация. В тях се включват 2 прегледа, 10 процедури и данъци. Така остават под 2 лв. за рехабилитаторите на час работа с пациент”, казва Бенкин. Оскъдното заплащане кара специалистите да не мислят за иновативни решения. За тях истинската работа започва след работно време в собствени помещения. Там практикуват гимнастика с пациентите, но заплащането не минава по Здравната каса.
През 2020 г. 1400 души са използвали услугите на Play Reha. За тях екипът на Бенкин изгражда стандартизирана или персонална програма. Забелязва се, че както в останалите сектори на икономиката, специално изготвена услуга за клиента се увеличава. За последните 2 г. този ръст е около 15%. Причината за големия интерес към Play Reha е в модерния подход и вниманието на лекарите. Също така и в удобството сам да избереш времето, да си независим от чужд график и да не напускаш уюта на дома си, когато придвижването ти е трудно. Така се изгражда ангажираност и пациентите са последователни във възстановяването си. Дигитализирането на рехабилитацията е иновативен подход за цяла Европа, който спестява време, намалява здравното неравенство, ангажира пациента с отговорност към собственото му здраве и насърчава персонализирания и интердисциплинарен подход на лечение, нещо към което здравните системи по света се стремят от години.
Именно тези характеристики правят компанията член на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster Bulgaria). През 2020 година компанията се присъединява към дигиталната здравна екосистема, водена от амбицията за по-добро и ефективно здравеопазване, основано на данни и технологии, в центъра на което да бъде поставен пациента с неговите нужди.
