От Енея Георгиева
Здравните заведения, които не преминат към съвременните методи на работа, постигат далеч по-ниски резултати от потенциала си. Причината зад тези разлики идва от развитието на дигиталните решения и оптимизирането на редица процеси чрез правилното внедряване на новите технологии. Старите болнични системи не могат да предложат тази бързина и гъвкавост, от която съвременните лекари имат нужда. Това е една от причините, водещи до неефективно използване на бюджетите и човешкия им капитал.
Решението на една болница да продължи работа по този начин ѝ пречи да използва максимума от апаратурата, с която работи, и я изолира от останалите участниците в сектора. Заради такива политики пациентите обикалят от една врата на друга и поемат огромна (и ненужна) бюрократична тежест. Пример за това са посещенията в лаборатории и стъпките след издаване на изследванията. Те се носят на лекар, той изписва терапия или друг план за лечение, които водят до трета локация, а може би и до четвърта. Липсата на синхрон на базите данни между институциите в сектора възпрепятства работата на всички по веригата – болниците, медицинските центрове, пациентите, застрахователните компании и дори правителствата.
„Масово болничните системи в България са морално остарели“, казва Мирослав Иванов, управител и съдружник на софтуерната компания Aptuso. Тя е създател на иновативния продукт за структуриране на болнични процеси MedicFrame. „Пазарът е монополизиран и над 60% от възможностите на най-разпространената система у нас са доказано ненужни. А чрез работещите функционалности липсва лесен достъп до информацията, от която се нуждае специалистът за вземането на информирани и ефективни решения“, обяснява Иванов, който също така е и част от основателите на Българският клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster Bulgaria).
Прекалено очевидно, за да бъде отречено
Навлизането на технологиите през последните години даде нови възможности за здравеопазването. Например автоматизациите позволяват на лечебните структури да повишат значително своята ефективност. Вече с един клик се извършват едновременно няколко свързани процеса без да се налага експертите на съответното заведение да губят време и усилия. Така те вече не повтарят еднотипни действия многократно, които забавят ежедневната им медицински дейност. Това им дава възможност да обърнат повече внимание на своите пациенти, да прегледат повече по обем данни и да вземат по-бързо и ефективно решение за диагнозата и съответно за лечението. Резултатът се измерва в значително по-ниските разходи и възможностите за развитието на наука. Генерираните медицински данни от MedicFrame спомагат за откритията в сферата на онкохематологичните заболявания и тяхната превенция.
Системите, които дават достъп до цялата необходима информация на едно лечебното заведение, оптимизират цялата дейност на организацията и процесите в нея станат в пъти по-гъвкави. За да се увери от първо лице в ползите от новата технология, в началото на 2020 г. Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София се свързва с Aptuso.
Софтуерната компания ѝ изгражда 100% уеб-базирана платформа MedicFrame, която е напълно интегрируема и интуитивна. Създават се цялостна болнична информационна система въз основа на структурирани данни и алгоритми за планиране. Така Aptuso покрива нуждите на болницата и резултатите се появяват между четвъртия и шестия месец. Всички финансови потоци стават лесни за проследяване, инвестициите в складови наличности се оптимизират с над 60%, по данни на MedicFrame. Работата на здравните специалисти също се променя и вече няма загуба на време в търсене и въвеждане на данни, които вече съществуват. Например изпълнението на преливане на кръв е коствало между 18 и 20 минути. Днес този процес е съкратен до 2 минути.
Иновациите се случват, защото….
От стъпването си на пазара Aptuso гарантира целостта и сигурността на данните. Софтуерната компания налага етичен обмен в управлението на здравеопазването от регионално до глобално ниво. Резултатите от работата ѝ доказват по-добра грижа за хората.
„Нашата мисия е да позиционираме пациентите в центъра на здравеопазването, като работим с пълен набор от данни за здравословното му състояние. Когато съсредоточим енергията си в правилната посока, ще постигнем повече в лечението на пациентите и ще подобрим превенцията“, казва Иванов.
Той дава пример с развитието на информационните системи в страни със застаряващо население. Неговите наблюдения показват, че Западна Европа, скандинавските държави и Естония успяват да работят с пациентите преди дори да има развито заболяване. Грижата за населението изпреварва влошаването на здравословното му състояние. Това спестява значителен финансов ресурс на държавата, поради предотвратяването на скъпо струваща хоспитализация, неудобства за болния и намалява натовареността на специалистите в сектора.
За да допринесе за имплементирането на този модел и в България през ноември 2018 г. Иванов прави решителна стъпка. Управляваната от него софтуерна компания Aptuso съвместно с още 10 български и международни брандове в областта на технологиите, здравеопазването, фармацията, образованието и киберсигурността основават Българският клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster Bulgaria).
„В България имахме нужда от организация, която да обедини на пръв поглед различни компании в една екосистема. Днес клъстерът има капацитета да отговори на търсенето на всички услуги и продукти, от които здравеопазването има нужда. Той дава една добра визия за развитието на пазара през следващите години и насърчава иновациите“, казва Мирослав Иванов.
