От Енея Георгиева
През последната година предизвикателствата за хората с хроничните заболявания се увеличават. Новият начин на живот усложнява ефективното наблюдение на здравословното състояние на пациентите, а разпространението на подвеждащи новини за случващото се в здравния сектор създава усещане за несигурност. Разграничаването на достоверните от спекулативните източници може да бъде трудна задача дори за хора с дълбоки познания в здравеопазването. Пандемията засили проблемите в сектора, доказвайки ни, че се нуждаем от синхронизиран подход за подобряване на ситуацията.
Това мнение споделят трите нови компании в Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster Bulgaria). Американският стартъп Diasyst, който разработва приложение за мониторинг и контрол на хронични заболявания, датският производител на лекарства за диабет и затлъстяване Novo Nordisk и информационният сайт, базиран на медицина на доказателствата – Medical News, вярват, че за устойчива промяна в сектора са необходими активни действия от цялата здравна екосистема в България. Бъдейки част от насърчаващата обмена на знания, идеи и иновации общност на DHI Cluster Bulgaria, те правят още една крачка към откриване на решение за изброените предизвикателства.
„В лицето на клъстера припознаваме партньор за реализацията на стратегическите ни цели – дигитализация на здравеопазването и внедряване на технологични решения в полза на пациенти и медицински специалисти. Знаем от опит, че този процес стартира с изграждането на силна екосистема между фарма сектора и IT индустрията”, коментират от Novo Nordisk по повод на присъединяването.
“DHI Cluster е изградил общност от заинтересовани страни, които променят облика на здравеопазването у нас. Вярваме, че мисиите ни се допълват и заедно можем да подобрим случващото се в сектора, откривайки решения за проблемите в него“, добавят от Diasyst. “Не говорим само за създаване на промяна към дигитализация на здравеопазването, а към по-добро, ефективно и устойчиво здравеопазване като цяло. То е възможно чрез промоция на здравето, превенция, фокус в доболничната помощ и създаване на условия за развитие на медицинската наука. Успехите в тези направления водят неминуемо да по-добри резултати по цялата верига”, убедени са от Medical News.
Пациентите и негативните статистики
Новите членове споделят, че работата им ги изправя пред все по-големи предизвикателства в сектора. Тяхното решение обаче им е добре известно. Представители на Novo Nordisk споделят как в определени периоди през изминалата година достъпът на болни от диабет до лекарска грижа е бил затруднен. Така се е стигнало до сериозни здравословни усложнения при някои от пациентите, а подценяването на грижата за тях е оказало допълнително влияние. „Пандемията показа нагледно колко нужни са дигиталните решения за по-добро дистанционно проследяване и контрол на диабета. Затова трябва с бързи темпове да наваксаме липсващото в сектора у нас и да работим за максимално улеснение на достъпа на всички пациенти до терапия и лечение”, добавят от екипа на Novo Nordisk.
Ситуацията е сходна и при останалите хронични заболявания. Обикновено те се следят чрез 3-4 прегледа годишно, които се покриват от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Спред лекарите обаче това е крайно недостатъчно. Във времето между консултациите пациентът може да влоши състоянието си многократно. Когато се стигне до болнично лечение, разходът за него и за държавата става много по-голям.
„Не случайно най-голямото перо на здравноосигурителните фондове днес отива при хронични заболявания – 70% по данни на Европейската комисия за ЕС и САЩ. Нашата цел е да покажем начин за намаляване на тези разходи с помощта на дигиталните средства за отдалечено наблюдение.
През последните години в САЩ, а вече и в Европа, здравноосигурителните фондове използват модели за реимбурсиране на дейности по телемониторинг, чрез които да се осъществи контрол на хроничните заболявания и превенция на скъпоструващите усложнения. Надяваме се не след дълго да видим това и в България.“, коментират от Diasyst, като допълват, че в В България има прекрасни специалисти, както и пациентски организации, които работят много активно. За да има ефективна грижа, обаче са нужни усилията на всички участници в системата.
Статистиките също не показват положителни резултати. Смъртността от диабет се е увеличила със 70% в световен мащаб между 2000 и 2019 г., според Световната здравна организация (СЗО). „През 19 век около 80% от хората са умирали от инфекциозни заболявания. Днес това важи за злокачествените и хроничните заболявания като диабет, атеросклероза, хроничната обструктивна белодробна болест и сърдечно-съдови заболявания. Причини за обръщането на тенденцията са злоупотребата с храна, застоялият начин на живот, тютюнопушенето и алкохола“, коментират от Diasyst. Освен за диабет, отскоро компанията предлага решение за наблюдение на хипертония и работи по включването на други хронични заболявания, които се менажират по подобен начин.
Критичното мислене и човешката психика
За да продължи портфолиото на Diasyst да се разширява са нужни тесни специалисти, които следят иновациите в сферата и имат изграден усет за разпознаване на достоверната информация. За да улесни процеса по откриване на полезно и издържано на референции съдържание, платформата Medical News прави обзори на научни статии. Материалите са подчинени на медицина на доказателствата и се създават от лекари за лекари. Съдържанието се представя по достъпен начин, а в основата са данните. Често темата се изяснява допълнително чрез авторски коментари от редакторите на информационния сайт.
На първи поглед изглежда лесно за един експерт да отсява подвеждащата информация от качественото съдържание. COVID-19 обаче показа, че това не е така. Техниките за изкривяване на информацията се усъвършенстват. „Има видимо разделение между здравните специалисти. От една страна са колегите, които вярват на медицината на доказателствата и се придържат към нея в практиката си. А от друга – тези които, защитават не толкова надеждни източници, алтернативни теории, комплементарна медицина и методи, които не разчитат на доказателствена стойност“, коментира д-р Радислав Наков, основател и изпълнителен директор на Medicalnews.
Той разказва, че още от началото на пандемията водещите списания в медицината са били на едно мнение за темите свързани с COVID-19, но част от лекарите отказват да го приемат. „Има скептицизъм дали вирусът съществува, за това дали е създаден в природата или по изкуствен начин, за полезността на ваксините. Всичко това води до объркване сред пациентите“, отбелязва д-р Наков и обобщава: „Пандемията ни показа, че медицината на доказателства е изключително важна. Понякога се изисква време, за да се съберат тези доказателства, но не можем вечно да вярваме на конспиративни теории.“ Статистиките и анализите спомагат за създаването на критична маса от данни. А това е добра основа за прецизни анализи и прогнози, които дефинират пътя на пациента и неговото лечение.
Здравна екосистема
Пресечна точка между клъстера и новите попълнения в неговата здравна екосистема е стремежът към дигитализация на сектора и интеграция на технологиите на всички нива в него. Здравните нужди на населението се увеличават, а това налага използването на повече финансов ресурс. За да се облекчи тази тежест в дългосрочен план е необходимо да се стимулират технологичните открития и дигиталните подходи. Така се създава предвидима среда за вземане на информирани и ефективни решения, прозрачност и контрол на процесите
От изключителна важност за осъществяването на дигитализационния процес е приемането на стратегия за неговата реализация. Нуждата от по-доброто, прозрачно и ефективно управление на здравеопазването чрез дигитализация е необходимо да бъде припозната от всички заинтересовани страни. Волята и националния надпартиен консенсус са в основата на процеса по дигитализация на здравеопазването и от тях зависи той да започне във възможно най-обозрими срокове.