Иван Лекушев е съосновател и изпълнителен директор на технологичната компанията BGO Software, която предлага цифрова трансформация на организациите в сектора на здравеопазването в Европа, Обединеното кралство и САЩ. От два месеца BGO управлява представителство в Швейцария, като сега обявява откриването на офис в Базел. Новото работно пространство на българската компания е в кампуса на Novartis в иновативния парк Basel Area – център за иновативни решения в здравеопазването.
– Г-н Лекушев, през февруари BGO стъпи на нов пазар, а два месеца по-късно откри офис със стратегическа локация. Защо с екипа Ви избрахте Швейцария за разрастването на компанията?
– Правителството там гледа сериозно на здравеопазването и фармацията. Има установени политики за насърчаване на иновациите, създават се центрове за обмен на знания и идеи, отделните бизнесите си комуникират обединени от каузата на държавата в отворена екосистема. Тази среда дава добра възможност за компании като BGO за достигане до хора с различна експертиза и обща визия.
От друга страна, държавата следва стриктно правилата си и се изисква търпение за изпълняване на всичките й условия. За сметка на това изградените взаимоотношения са устойчиви във времето и няма неприятни изненади. Всичко това ми дава право да мисля, че пазарът на Швейцария за дигитални решения в здравеопазването ще расте с все по-бързи темпове. Допълнителен тласък ще дойде и от здравната криза, която изостри нуждата ни от раздяла с неефективните методи от миналото.
– Работата с компании от престижната класация Fortune 500 Pharma ви позволява да следите развитието на глобалните лидери в здравеопазването. Пред какви трудности се изправят те по пътя към високите постижения?
– Истината е, че здравеопазването е една много консервативна индустрия и световният индекс за дигитализация The Industry Digitalisation Index започна тенденциозно да му отрежда последните места в класацията си. Ако го сравним с финансовия сектор, ще се появи огромна пропаст между резултатите. Пандемията от COVID-19 ни отвори очите за всички промени, които е необходимо да задвижим. Например достъпът до здравни заведения е ограничен заради противоепидемични мерки, но чрез технологиите можем да се свържем с личния си лекар без да се притесняваме от заразяване. Ако бяхме заложили на телемедицината по-рано, сега щяхме да използваме развита и позната на хората система и съответно да преминем през кризата много по-леко и ефективно да се справим с разпространението на вируса.
Извънредните обстоятелства доведоха чисто административни облекчения. За да излезе едно хапче на пазара от идея, през тестове, и получаване на удобрения са нужни между 7 и 10 г. Голяма част от това време минава в чакане, заради прехвърлянето на документи от компанията към регулатор и обратно. Много от този процес може да се дигитализира и причината ваксините срещу COVID-19 да излязат толкова бързо, е в активната цифрова комуникация. Политическата воля на организациите за намаляване на административната тежест с попълване на топове хартия даде резултат заради нуждите на населението.
Не е логично в 21 в. все още да се използват физически носители, които много лесно могат да бъдат повредени, а коректното им попълване е много трудно и времеемко. Това доказва още веднъж, че се нуждаем от дигитализация и използване на повече технически средства, които да облекчат процесите в сектора и да дадат възможност за съсредоточаване в превенция, лечение, иновации и наука.
Някои страни вече са го осъзнали и секторът се справя много по-лесно в това отношение. Например Съединените щати имат електронно досие още от 2004 г., когато управлява президентът Джордж Буш. По отношение на дигиталното развитие на медицината САЩ и до днес са световни лидери. Техният пазар е по-голям от тези на следващите четири икономики взети заедно. В Европа, Германия се представя много добре благодарение на държавни политики за пълна дигитализация на здравето и държавни субсидии за подпомагане на този процес, както на национално ниво, така и в отделните нива на сектора.
Скоро останалите държави ще останат без избор и ще се наложи да последват примера на най-голямата икономика в света и държавата с най-голям БВП в Европейския съюз.
– Какво е необходимо да се случи, за да се превърне ускорената пътека за ваксини срещу COVID-19 в официална практика за лансиране на лекарства?
– Оптимизацията на процеса се бави заради няколко причини. Първо, компаниите нямат стимул, защото и сегашната система работи. Случва се бавно и тромаво, но медикаментите все пак стигат до пациентите и носят печалби по веригата. Подобно начинание би означавало да се изгради съвършено нова система, която ще коства определено количество финансов и човешки ресурс. Тук говорим за една наистина комфортна зона. За да се предприеме излизане от нея, ще е нужна много голяма мотивация. Хората не оправяме нещо, което така или иначе си работи, независимо от неговата ефективност.
От друга страна се създава илюзията, че разполагат с много време и дигитализацията може да почака до следващата година, а когато тя дойде, проектът се прехвърля за следващата. Така могат да минат десетилетия преди да се започне каквото и да било. За щастие, пандемията сложи край на това отлагане и остави противниците на дигиталната медицина без аргументи.
– Как дигитализацията на здравния сектор се превърна в корпоративна кауза за BGO и защо решихте да работите за нея в партньорство с Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI)?
– Дълго време BGO работеше като компания за изнесени услуги. Впоследствие избрахме да специализираме в дадена сфера, за да отговорим в дълбочина на нуждите в нея. Преглеждайки клиентите, с които работим, беше ясно, че нашето развитие е в дигиталното здравеопазване. Този процес се случи много естествено, също както и партньорството с DHI. Винаги съм вярвал, че технологиите могат да спасяват и подобрят живота на милиони хора.
Причината да станем част от DHI е неговата мисия. Без да сме работили заедно, бяхме разписали до голяма степен едни и същи цели, а това говори само по себе си. Клъстерът събира на едно място хора с ясното съзнание, че технологиите могат да допринесат за по-добро здравеопазване и подобряването качеството на човешкия живот. Може би не всеки си го дефинира по този начин, но съм сигурен, че всеки може да се припознае в тази максима. Именно този начин на мислене е генератор на промяната.
– Как изглежда пазарът за дигитални решения в здравеопазването на България в най-смелите Ви прогнози?
– България има потенциал да се превърне в IT хъб с профил дигитално здравеопазване и моята мечта е това да се случи. Сега софтуерната индустрия отговаря за 3.3% от брутния вътрешен продукт на страната, по данни за 2019 г. на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Без държавна политика този показател е обречен да се стопи за 2-3 години. Скоро няма да сме конкурентноспособни, защото заплатите на специалистите ни изпреварват възможностите на чуждестраните компании за инвестиции.
В конкуренция сме с дестинации като Украйна, Молдова, Румъния, Централна и и Източна Европа, но ако не променим подхода си, сме обречени да загубим надпреварата. Нека да си представим, че имиджът на България се гради върху експертиза в сферата на дигиталното здравеопазване. Тогава инвеститорите ще ни разпознават с решенията в една растяща индустрия, а не с евтини цени и претенции, че можем да решим проблемите на всеки сектор. По този начин ще увеличим и пазара за инвестиции значително.
– Слабата дигитализация на публичния сектор би ли била пречка по пътя към трансформирането на България в Европейски център за дигитални решения в здравеопазването?
– Истината е, че България е много слабо дигитализирана, а за нас цифровизацията би имала много ползи. Най-малкото корупцията ще намалее, а заедно с нея и критиките в мониторинговите доклади на Европейската комисия.
Процесът по дигитализиране не е лесен, но вярвам, че българските компании могат да извършат трансформацията, включително и да подтикнат държавата към действия. От BGO сме изграждали софтуери за министерствата на други държави и не сме единствената българска компания, която получава повече интерес от страна на чужди икономики, докато собствената й страна отказва от възможността да бъде първа в имплементирането на цифрови решения.
Много наши компании остават отпечатък на глобалната сцена. Рано или късно държавата ни ще разбере, че е време да догонва останалите. Хубавото е, че тогава нашите компании ще са натрупали опит на чуждите пазари и процесът ще бъде значително по-бърз.
