Секторна стратегия, надпартиен консенсус и обществено въвеждане са основните, върху които дигиталната трансформация на българското здравеопазване трябва да стъпи. Това заявиха Мира Ганова, изпълнителен директор на Български клсъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването; Радой Павлов, технологичен архитект, Университетска болница – Цюрих, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Живка Попатанасова.
„Разбира се, че дигиталната трансформация на българското здравеопазване е възможна. Но тя трябва да бъде един дълъг процес, чийто първи стъпки трябва да бъдат обект на надпартиен консенсус“, коментира Мира Ганова.
„Не може да съществува устойчива икономика без ефективно здравеопазване – трябва да се предприемат множество стъпки от българските политици и то бързо“.
„Първата стъпка, която трябва да се предприеме по изграждането на национална здравна архитектура е единна секторна стратегия за дигитализация“, коментира изпълнителният директор на Български клсъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването.
„Нашата организация е изготвила такава стратегия, която е предложена на властимащите и предстои да бъде приета и консолидирана“.
От разговора стана ясно, че в Националната здравна стратегия 2021-2030, разписана от Министерството на здравеопазването, електронното здравеопазване присъства като 4-ти приоритет.
„Предишните три направления са резултат на електронното здравеопазване и те могат да бъдат постигнати, когато приоритет 4 се превърна във фундамента и над него да бъдат надграждани останалите приоритети“.
„Инвестицията в дигитализация на здравеопазването не е разход или преразход, а е реална инвестиция. Дигитализацията предоставя прозрачност и контрол на процесите – когато ние успеем да ги проследяваме правилно е и респективно сме способни да взимаме ефективни и информирани решения, то тогава финансовите параметри ще се върнат обратно в системата“, посочи Мира Ганова.
По думите на Радой Павлов България не е задължена да започва от нулата в тази трансформация, тъй като има държави, които са започнали този преход преди 15-20 години, и имаме прекрасната възможност да се поучим от техните грешки и успехи.
„Дигиталната трансформация в Швейцария е постижение не само на политиците, но най-вече на обществото. Затова нашата инциатива за създаването на секторна стратегия и здравна архитектура е базирана върху успешните модели навсякъде по света“.
Технологичният архитект към „Университетска болница – Цюрих“ сподели, че в Швейцария трансформацията е била дълъг процес, обект на грешки, от които България може да извлече поуки.
„Преди 10 години Швейцария е стартирала с една много голяма кампания за дигитализиране на тяхното здравеопазване. Те обаче пропуснали да въведат всички тези иновации в тяхното общество – не само сред гражданите, а и сред тяхните специалисти“.
Целия разговор може да видите във видеото на официалната страница на BloombergTV.
