COVID-19 изправи света пред криза, която излезе извън рамките на конкретен здравен проблем и доведе до значителни икономически, социални, политически и обществени сътресения, които ще имат своя отзвук в следващите години. Загубихме много човешки животи. Очаква се в началото на 2021 г. смъртните случая от COVID-19 да надхвърлят 2 милиона в световен мащаб. Надежда за решаване на проблема идва със започналите масови имунизации в Съединените щати и Европа. Време е вече да приемем факта, че разглеждаме проблема твърде ограничено, основно в светлината на самото инфекциозно заболяване. Време е да погледнем здравеопазването и здравния сектор в неговата цялост и взаимосвързаност с всички останали аспекти на нашия живот.
COVID-19 показа на света, че не може да има успешна икономика без добро здравеопазване. Единственият начин да се борим успешно с подобни заплахи е като подобряваме дългосрочната устойчивост и ефективност на нашите здравни системи. Видя се нуждата от въвеждането на нови здравни технологии и развитието на иновации, които да гарантират събирането и използването на данни за вземане на информирани решения. Кризата ускори неимоверно процесите на дигитална трансформация в здравния сектор с характерната за него свръхрегулация и консерватизъм.
Защо здравният сектор се открои като ключов за развитието на икономиката в световен мащаб?
Когато говорим за здравеопазване и икономика една от често използваните думи е „разход“, а някои анализатори стигат още по-далеч и говорят за „бреме“. Кризата с COVID-19 убеди всички, че здравеопазането е важен актив на всяка една нацията и е ключово за националната сигурност на всяка една страна. Нуждата от здравеопазване доведе до развитието в глобален мащаб на един икономически сектор, който започва да става все по-ясно дефиниран и значим в общата икономическа картина.
Здравният сектор включва множество икономически дейности, свързани с предоставянето на здравни услуги, разработване, производство и въвеждане на здравни технологии, както и здравно застраховане и осигуряване или с други думи икономически дейности, които по един или друг начин осигуряват и улесняват предоставянето на здравни грижи на гражданите.
Здравният сектор е един от най-големите и сложни в икономиката на ЕС, в който са ангажирани близо 10% от общия брой на заетите лица. Основните двигатели на растежа, развитието и напредъка на здравния сектор са:
- развойната и научна дейност;
- създаването и въвеждането на ефективни здравни технологии;
- системата на висшето образование.
COVID-19 показа и още едно ключово звено в здравния сектор, а именно дигиталното здравеопазване. Заговори се за дигитална трансформация на здравеопазването. Видя се, че дигиталните здравни решения спасяват човешки животи и повишават ефективността на мерките насочени за опазване на общественото здраве не само в условията на криза. В последните години все повече анализатори изваждат на преден план и ползите от инвестиции в дигитално здравеопазване, свързани с подобрявне на достъпа до здравни грижи, както и с повишаване на качеството и ефективността на цялостната здравна услуга.
Кои са основните насоки в ефективната дигитална трансформация на здравеопазването? Как те се вписват в цялостното развитие на здравния сектор? Къде е България в общата картина?
Натискът върху обществените и частните бюджети се увеличава все повече и повече, което е продиктувано от растящите здравни нужди на населението от една страна и от бързото равитие на нови здравни технологии от друга. Това налага финансовите ресурси да се използват възможно най-ефективно, а това от своя страна стимулира технологични тенденции като дигитализацията и автоматизацията. Търсят се все повече интегрирани предложения, които покриват цялостните здравни нужди на гражданите и целия път на пациента в здравната система: промоция на здравето – превенция на болестите – прецизна диагностика – извънболнична помощ – болнична помощ – рехабилитация – дългосрочни грижи.
Здравната парадигма се променя с много бързи темпове, поставяйки все по-голям акцент върху ефективното опазване на общественото здраве, удължаването и поддържането на високо качеството на живот на пациентите. Тези естествени процеси се подпомагат от различните дигитални решения, които добавят стойност към медицинската услуга, дават възможност за оптимизация на разходите и времето, създават предпоставки за по-добър контрол и проследимост на всички здравни процеси и резултати. Така, регионалния дисбаланс на здравните грижи започва да намира своето решение чрез предложенията за дистанционно наблюдение и мобилна комуникация, които се развиват с изключително бързи темпове в условията на COVID-19. Собственият дом придобива все по-голямо значение за дългосрочните здравни грижи, превръщайки е в алтернатива за ефективен медицински менторинг, диагностика и лечение.
Според Радой Павлов, Enterprise Technology Architect в едно от най-големите здравни заведения в Швейцария – Университетска болница Цюрих, за да бъде възможно всичко това, „здравеопазването трябва да бъде все по-интегрирано, превантивно, прогнозно, амбулаторно, прозрачно и управлявано с помощта на дигитализирани данни“.
В България дигитализацията на здравеопазването изостава в сравнение с другите европейски държави. За съжаление проекта на Министерството на здравеопазването за Национална здравна информационна система, който беше подготвен и обявен за обществена поръчка не се състоя. Отделни елементи като електронна рецепта и електронно направление бяха въведени в края на 2020 г. и тепърва предстои да видим техните ефекти върху системата. Д-р Иван Маджаров, Председател на Българския лекарски съюз, обяви мащабен проект за дигитална трансформация на съсловната организация. В основата на този проект стои дигитализирането на регистъра на БЛС и създаването на работна екосистема за лекарите, която да подобри и оптимизира ежедневната им работа, да позволи включването на различни, използвани от тях дигитални здравни решения включително и решения за телемедицина. Този регистър е разработен технологично по начин, който позволява неговата интеграция с бъдещата еднинна национална здравна информационна система.
Дигиталната трансформация на здравеопазването се случва в една сложна правна рамка от различни взаимносвързани нормативни актове. Практиката от други държави показва, че необходимите законодателни промени могат да отнемат между 2 и 5 години. Важен аспект на тези законодателни промени според адвокат Петя Мургова, е да се предвидят и стимули за участниците в процеса на дигитална трансформация, за да може той да се ускори максимално.
Каква е ролята на медицинските данни в процесите на дигиталната трансформация на здравеопазването?
Новата валута в здравния сектор се нарича данни, или клинична информация. Основният източник на медицински данни в системата на здравеопазването е електронното здравно досие. В края на 2019 г. бяха публикувани любопитни данни от проучване сред лекари в САЩ, които оценяват фунционалността на електронното здравно досие спрямо други технологии от тяхното ежедневие с 45 от 100 възможни точки, като в същото време дават 93 на Google, 87 на микровълновата печка и 57 на Microsoft Excel… Друго проучване на Медицинския университет в Станфорд показа, че 59% от анкетираните медицински специалисти смятат, че електронното здравно досие се нуждае от пълна преработка, а 54% съобщават, че използването на електронното здравно досие ги разфокусира от тяхната клинична работа. Само 8% от анкетираните виждат клинична полза от използването на електронното здравно досие.
Изводите са, че в много държави по света, ролята на медицинските данни е подценена и те не се използват достатъчно за подкрепа на клиничната работа на медицинските специалисти. Друг проблем, пред който държавите се изправят кого говорим за данни, това е тяхната защита и правилно съхранение. Цифровата сигурност е един от най-важните аспекти в работата с клиничната информация. Според експертите в сферата, поради голямата гранулираност на информацията и нейното съхранение в различни хранилища на здравните структури, тя става изключително уязвима на кибер атаки. Именно поради тази причина, от изключителна важност е унифицирания подход за събиране и съхранение на данни в държавно централно хранилище, където всички надлежни инструменти за защита, могат да бъдат приложени по-ефективно и ефикасно.
Какво се случва в България?
Онкологията е една от медицинските специалности, които генерират огромни масиви от данни, свързани с лабораторни, генетични, патоанатомични, образни изследвания и множество разнообразни сложни терапевтични процедури по пътя на пациента с онкологично заболяване. Д-р Радослав Мангалджиев, Началник на отделение по медицинска онкология в Специализираната болница за онкологични заболявания в София, споделя, че вакуумът от липсата на работещ раков регистър в България през последните години се запълва от дейността на Националния съвет по цени и реимбурсация, който с помоща на ИТ компании събира и анализира анонимизирани и агрегирани данни от всички онкологични болници, които се използват за проследяване ефекта от лечението с иновативните терапии. Това е важна стъпка към унифициране работата на центровете и подобряване качеството на грижите за онкологичните пациенти.
Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртност в България. Превенцията стои в основата на подобряването на тази негативна статистика. Според Проф. Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити клиник, ефективни програми за превенция в кардиологията могат да бъдат реализирани единствено, ако се стъпва върху дигитализирани данни, които да служат за вземане на информирани решения за здравето на пациентите. Конкретни стъпки в пет университетски болници дават надежда, че е възможно събирането, обработването и анализа на големи масиви от данни в кардиологията за решаване на значими за общественото здраве проблеми.
Каква е нуждата от нови умения у медицинските специалисти?
Кризата с COVID-19 показа още по-ясно нуждата от нови умения у медицинските специалисти. Умения като критично мислене, иновативност, лидерство, решаване на сложни проблеми, дигитални умения се оказват изключително важни и в сферата на здравеопазването. Нуждите са налице – 73% от студентите и 47% от лекарите търсят активно допълнителни обучения и курсове, за да бъдат още по-добре подготвени за иновациите, които навлизат изключително бързо в здравеопазването. Водени от тези нужди, за втора поредна година Медицинският факултет към Медицински университет София организира свободно избираем НЕ!курс „Иновации и предприемачество в медицината“ с подкрепта на JA Bulgaria, Novartis и Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването. „Програмата е съобразена с препоръките на Европейската асоциация на студентите по медицина, приета през м. септември 2019 г. за включване на дигитално здравеопазване в учебната програма за студенти по медицина и посреща нуждите на бъдещото професионалното развитие на медицинските специалисти,“ подчерта Доц. д-р Димитър Буланов, Ректор на Медицински Университет София.
Д-р Александър Симидчиев, началник отделението по неинвазивна диагностика, МИ на МВР, създава преди 3 години уеб-базиран курс по „Дигитална медицина“ в Медицински Университет Пловдив. Почетен член на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването и съмишленик, той работи по редица инициативи в подкрепа на дигиталното здравеопазване в България, както и стартъп компании в същата област.
JA Bulgaria с подкрепата на Novartis стартира преакселераторската програма Beyond, в която основно място е отделено на здравеопазването. Целта на програмата е идеите на студенти от различни университети, работещи в екипи да бъдат развити до прототипи, а защо не и до стартъпи впоследствие. Милена Стойчева, управител на JA Bulgaria сподели, че „първият семестър на Beyond показа, че моделът е работещ. WHISP Health e стартъпът в здрaвеопазването, който се роди в нашия преакселератор. Моделът Beyond започна и своето развитие в Централна и Източна Европа с пилотни проекти в още няколко държави.“
“Нашата иновативна екосистема не може да си позволи да поддържа „силози“. Тя има нужда от подкрепа, достъп до финансиране и връзка между образованието и пазара“, декларира Мария Габриел, Комисар за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта при официалното представяне на преакселераторската програма Beyond и нейното развитие в Централна и Източна Европа. Подобни инициативи подкрепят развитието на медицинското образование в България в условията на увеличаващ се брой на студентите по медицина от около 6,000 през 2013 г. до близо 12,500 през 2020 г.
В последните десетилетия сме свидетели на много голям технологичен напредък във всички сфери на обществения живот. По отношение на здравеопазването, също бележим огромен скок, особено в последните години. Страните се борят да постигнат ефективни, устойчиви здравни системи, основани на данни и технологии, които поставят гражданите и техните нужди в центъра. Но като сложен социо-икономически сектор, здравеопазването се характеризира с фрагментирани и разпокъсани в отделните здравни структури дейности и процеси. Оказа се, че това предизвикателство е преодолимо, чрез пълноценното използване на новите технологии и иновации, инструментите за чието развитие имат предприемачите в сектора. Именно поради тази причина, все по-ефективен подход за конкуренция на бързо развиващата е технологична среда, се явява създаването на предприемачески екосистеми, структури които да подкрепят технологичното развитие на секторите в държавите. В последните две години в България успешно се утвърди и развива такъв тип дигитална здравна екосистема, която насърчава колаборацията между всички заинтересовани страни в здравната сфера, като създава повече знание за дигиталните решения и ползата им, подпомага тяхното развитие и интеграция в различните здравни структури, така че да формира нова верига на добавената стойност в здравеопазването. Крайната цел, според Мира Ганова, Директор на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването, трябва да бъде формирането на единна политика за подкрепа на дигиталната здравна и иновативна екосистема в България, така че да се ускори създаването на различните дигитални здравни решения и иновации по пътя на пациента в България. По този начин държавата ще може пълноценно да се възползва от добавената стойност на новите технологии и да създаде ефективен и устойчив здравен модел, който да отговаря на нуждите на всички заинтересовани страни в сферата.
„След като демонстрираха от началото на пандемията колко гъвкави и креативни могат да бъдат клъстерите, те са в идеална позиция да водят европейската зелена и дигитална трансформация и да подкрепят индустриалната и икономическа устойчивост, докато Европа се възстановява от въздействието на COVID-19“, каза Тиери Бретон, Комисар за вътрешния пазар на Европейската клъстерна конференция 2020.
DHI Cluster Bulgaria & Forbes Bulgaria
